"Кои са били Гог и Магог, споменати първо в Тората и след това в Библията и в Корана? Дали представляват колективният образ на китайците, руснаците, народите и обществата на Кавказ, Близкия изток или Африка? Или са били хора, живеещи на небето или пък под земята? И ако е така, къде са сега? Гог и Магог са народ, който е бил затворен от праведния мъж с рога между две планини и е построил язовир, за да защити хората от злото и коварството им. Излизането им от язовира ще бъде знак от големите знамения, ще развратят земята, докато Всемогъщият не разреши смъртта на всички, като изпрати върху тях негъф, и те ще умрат наведнъж. Но кои са те? Излезли ли са вече и живеят ли сред нас?
Свещените книги на единобожните религии изобилстват от смразяващи предсказания за появата на пълчища в Съдния ден според Библията, или Деня на възкресението според Корана. Но сведенията за нашествието и нашествениците са противоречиви. Названието Гог се появява в Книгата на Езекиил като име на цар, който управлява земя, наречена Магог, или пък управлява народ, наречен с това име. Този цар ще нахлуе в земята на Израел преди последния ден, но той и хората му ще бъдат убити в масово клане. Гог и Магог са споменати и в Библията: В Езекиил: 38 Гог е индивид и Магог е неговата земя; в Битие: 10 Магог е човек и едноименен прародител на нация, но не се споменава Гог; до времето на Откровение 20:8 еврейската традиция отдавна е променила „Гог от Магог“ на Езекиил в „Гог и Магог“. Древноримският християнски историк Йосиф Флавий смята, че в случая става дума за нация, произлязла от Магог, както в Книгата Битие, и че това са скитите. В ранните християнски хроники те се превръщат в ужасни орди и през средновековния период повечето нашественици номади са отъждествявани с тях – викинги, хуни, хазари, монголи, туранци, други евразийски номади или дори „изгубените десет племена на Израел“.
Най-подробно за Гог и Магог се говори в Корана. В свещената книга се казва, че Гог и Магог в древни времена били източник на поквара, зло и сила. Нищо не можело да ги спре да потискат околните, докато праведният цар Зу-л-Карнайн (според тълкувателите става дума за Александър Велики) не се намесил, за да ги спаси: После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово. Рекоха: „О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?“. Рече: „Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!“ Рече: „Раздухвайте!“. Когато ги превърна в огън, рече: „Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!“. И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнайн]: „Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно“.
Тези аяти от Корана обаче подсказват, че Гог и Магог са затрупани под развалините или потопени само за неопределен период от време. Според хадисите, т.е. преданията за Пророка Мохамед, и кораничните аяти „обратното броене“ започва с тяхното изселване и ще завърши със Съдния час. Няма единна версия за мястото на пленничеството на Гог и Магог. Според някои легенди това място, или вир, е някъде в Китай, според други – в Грузия или в Кавказките планини близо до Азербайджан и Армения. Някои неислямски изследователи твърдят, че става дума за Каспийско и Черно море. Други пък смятат, че Гог и Магог са на дъното на Дариалския проток между Южна и Северна Осетия. Според тях Гог и Магог са били на юг от него и постоянно са нападали аланските перси. На картата на Шариф ал-Идриси земята на Гог и Магог е изобразена в североизточния ъгъл (отвъд Североизточна Азия). Някои карти на средновековния европейски свят също показват местоположението на земите на Гог и Магог в далечна Североизточна Азия (в североизточния ъгъл на света).
Руският ориенталист и учен Игнатий Крачковски потвърждава в книгата си „История на арабската географска литература“, че представителят на абасидския халиф Харун ал-Уатик изпратил човек на име Салам ал-Турджуман, който можел да говори трийсет езика, за да търси язовира, и че той вече е достигнал езерото Балкаш, което се намира днес в Казахстан, и дори е успял да посети района Дунгария в днешен Китай и може би е видял Великата китайска стена. Салам ал-Турджуман потвърждава, че неговата експедиция е успяла да стигне до град, където според него навремето Зу-л-Карнайн, или Александър, отседнал с войската си. На три дни път оттам пътешественикът открил планински проход между два масива, чиято ширина била двеста лакътя (приблизително сто и двайсет метра). Там именно се намирало последното убежище на Гог и Магог.
Те ще се появят като знак за приближаването на деня на Страшния съд и ще разрушат земята, унищожавайки всичко, което срещнат – хора, камъни, растения и животни. Въпросът е, започнали ли са вече апокалипсисът и Денят на Страшния съд? Дали това е руската война в Украйна, която има вероятност да премине в атомна? Или пък е войната в Газа, в която жертви са хиляди невинни деца и жени? Дали това е очакваната война на Израел срещу Иран, която ще въвлече Америка и други велики сили? Дали пък са неизбежните войни – ако Тръмп наистина изпълни заканите си да превземе Канада, Гренландия, Газа и Панама, което ще даде на Китай повод да окупира Тайван? И дали всичко това всъщност е новото появяване на Гог и Магог като реален знак за Апокалипсиса?
Към историята на Гог и Магог се добавя и римската епоха, когато се казва, че Александър Велики е построил Портите на Александър, за да спре племето. Римският еврейски историк Тит Йосиф Флавий ги описва като народ, произхождащ от Магог, както е в Книгата Битие, и обяснява, че те са скоти. В трудовете на ранните християнски писатели те са представени като ужасяващи орди. През Средновековието „гог“ и „магог“ са характеризирани по различен начин – като викинги, хуни, хазари, моголи, турани или други номадски племена от Евразия, или дори като десетте изгубени племена на Израел. Историята и легендата за Гог и Магог и Портите на Александър са обединени в романтичните произведения за великия пълководец. В едно от тях Гог и Магог са царе на нечистите народи, които Александър прогонва и им пречи да се завърнат. Също така се казва, че Гог и Магог се занимавали с канибализъм. Техните образи са представени на средновековни карти на Вселената, или мапа мунди, понякога до стената на Александър.
Смесването на Гог и Магог с легендата за Александър и железните порти се разпространява в целия Близък изток през първите векове на християнската и ислямската епоха. В Корана, в сура Кафа, Гог и Магог се появяват като примитивни и аморални племена, изгонени и забранени от Двурогия, който е споменат в Корана като добър владетел и завоевател и най-често се свързва с Александър Велики. Много съвременни мюсюлмански историци и географи идентифицират появата на викингите с появата на Гог и Магог. В съвременността те остават свързани с апокалиптичното мислене, особено сред евреите и в ислямския свят."
Из книгата