Последната книга от серията "Български народни приказки" на нашата известна фолклористка Лозинка Йорданова е посветена на хумора, на смеха. Страниците и са населени с безброй умници и дяволици от цяло Българско. Наред с всеизвестните Хитър Петър и Настрадин Ходжа смехории ръсят и дяволии мъдрят габровски зевзеци, шопски хитреци, белоградчишки чудаци... Вече стотици години техните хитрини и шеги повдигат духа ни и предизвикват нашия искрен смях, смеха, благодарение на който светът е оцелял. ... |
|
В тази книга от поредицата "Български народни приказки" ще срещнете отново любимите си герои Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Баба Меца, Ежко Бежко, Косе Босе, но този път предимно в непознати за вас приказки, и ще научите за други техни подвизи и патила. Нещо повече, авторката е включила в сборника си и истории с по-рядко срещани в детската литература животни - невестулката, щуреца, мравката, врабчето... А какво са животните без гората и полята - техния дом и родина, без дърветата, тревите и цветята - тяхната стряха и постеля. Затова Лозинка Йорданова е пресъздала и стародавни приказки за дъба и габъра, за трънката и ... |
|
Невидимият Тонино от Джани Родари е поучителна детска книжка за една лъжа. Съвсем обикновена, често повтаряна, отново и отново, но изведнъж тя се оказва с неочаквани последици. Тонино става невидим по негово собствено желание. Какво ще сътвори той, докато е невидим и щастлив ли ще бъде от преживяването? ... |
|
Мадам Бовари е първият и най-прочут роман на френския автор Гюстав Флобер, публикуван през 1856 година. Благодарение на новаторския реалистичен изказ на автора и необикновения начин на изпълнение романът е считан за едно от най-значимите произведения във френската литература. За написването на романа Флобер се вдъхновява от истинска история, която той прочита във вестник. Прототипът на главната героиня е била 26-годишната Делфин Деламар, съпруга на лекар от малко градче Ри. Главната героиня, Ема Бовари е страстна мечтателка, която живее над възможностите си, за да избяга от скуката на живота в малкия град. Младата жена ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Няма дете, което да не е чувало за Бай Ганьо. Но кой всъщност е той? Откъде се е появил този недодялан и нахален хитрец? Малките читатели ще имат възможност да се запознаят с приключенията му из Европа и България. Много от ситуациите, в които изпада героят на Алеко, будят искрен, но и горчив смях. И предизвикват към размисъл. Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, "Бай Ганьо" е една от тях, защото мъдрият Алеко Константинов се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем. ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души, Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |