"Давид Тоскана – „Сляпата армия“
Казват, че императорът ослепил затворниците, на брой петнадесет хиляди, със заповед на всеки сто да оставят по един с едно око, за да служи за водач. След това ги изпратил обратно при Самуил. Той, когато ги видял да пристигат в такъв брой и в такова жалко положение, не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието: завил му се свят, причерняло му и паднал на земята. С вода и благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, бил обхванат от болест в сърцето и след два дена, на шестия ден от месец октомври, се споминал.
Йоан Скилица (1040–1101)
„Исторически обзор“
Има хора, които задават въпроса за разликата между това да не виждаш нищо и да виждаш всичко в черно. Питат и други неща. Дали когато не виждаме, чуваме по-добре. Дали всички жени ни изглеждат красиви. Дали различаваме деня от нощта. Дали продължаваме да сънуваме. Дали плачем. Мнозина се вълнуват от някой детайл за смъртта. Дали при възкресението на мъртвите ще имаме очи. Вярно е, че някои престъпници биват разчленявани на части, изгаряни и превръщани в пепел, за да не могат никога повече да се завърнат на земята. Писано е, че не бива трупове да се оставят да бъдат ядени от зверове или кълвани от птици, и открай време се спори какво ли се случва с човек, ако бъде погълнат от кит. Йона бил изплют след три дни. Но много лодки се губят ежегодно в морето с всички човеци на борда и никой повече не чува за тях. Смята се, че ако възкресението застигне някого на дъното на морето, той отново ще се удави. На моряците, които никога не се завръщат, им се прави гроб. Трупове, достигнали брега, също се погребват, макар и никой да не ги познае. Има гробове с трупове без имена и такива с имена без трупове.
При възкресението на мъртвите и в живота в бъдещия свят се надявам да имам очи. Но няма как да знам със сигурност, също както никой не знае дали онези, които са умрели стари, ще възкръснат като стари, а младите – като млади, макар да е ясно, че мъжете ще продължат да бъдат мъже, а жените – жени. Вярвам, че възкръсналите ще са млади, защото би било отровен дар да се завърнат в плът, която вече не познава удоволствия. Някой ме попита дали ми липсва повече зеленото или синьото. Не бях мислил за това. Отговорих, че синьото, и може би е така. Синьото. Има въпроси, които по-добре да не се задават. И все пак хората ги задават. Най-често ме питат как петнадесет хиляди мъже са се оставили да им извадят очите. Не звучи като въпрос. Това е упрек. Начинът им да ни обявят за страхливци. „Аз нямаше да позволя“, казват. „По-скоро бих умрял, отколкото да позволя да ми сторят това.“ Измислят си истории, в които с голи юмруци се борят срещу палачите си и ги побеждават всички до един. Плюят ги, хапят ги, ритат ги. Винаги безстрашни. В мислите си могат да избягат от всяка беда. В кръчмата всеки е най-смелият.
В кръчмарските хвалби всички биха направили нещо свръхчовешко, ако бяха в нашето положение. Но те не бяха. Да не би да не разпнаха шестте хиляди мъже на Спартак по пътя от Капуа до Рим? Когато падна Плиска, да не би да не видяха жителите ѝ как врагът смаза стотици деца с мелнични камъни? Нима не помнят старците, когато Светослав заповяда да набият на кол двадесет хиляди от нашите? „Аз нямаше да позволя“, ще каже онзи, който не е бил там, но всеки от вас щеше да свърши на кръста или на кола, или да види рожбата си на пестил; на всеки от вас щяха да извадят очите. Сам Бог бе разпнат на кръста, а ако римляните бяха поискали, щяха да му избодат и очите и да му отрежат и езика, и носа, и ушите. Бичуваха Христос, преди да го екзекутират. Бичуваха го толкова жестоко, че вече беше полудял, когато го качиха на кръста. Той беше Бог, превърнал се в човек, когато го бичуваха, а после бе човек, който полудя и повярва, че е Бог. „И петнадесет хиляди мъже са позволили да им извадят очите?“, попита отново някой. Аз му отговорих, че да, и че именно затова обезумяхме."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
