Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
Не започвайте да четете книгата вечер - наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта! ... Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели "Сянката на вятъра" - първата част от поредицата, - сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги."Играта на ангела" е истинска пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. ... |
|
"Три будистки монаха" е сборник с класическо хайку на Танеда Сантока, Озаки Хосаи и Ямагучи Сейши. Съставител на сборника е изтъкнатият испански японист д-р Висенте Ая. Висенте Ая е роден в Севиля през 1962 г. Доктор по философия (докторската му дисертация е „Изразяването на свещеното в японското хайку”), преводач на японска поезия. Ученик е на Рейджи Нагакава. Живее в Нагасаки и Барселона. Автор е на книгите "Вътрешното пространство в хайку", "Голият монах", "Сърцето на хайку", "Хайку-до", "Дзен поезията на Сантока" и др. ... |
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
Съставител: Евелина Вацева. ... И още 300 китайски пословици. Всеки е чувал поне няколко от афоризмите на великите китайски мислители - Лаодзъ, Конфуций, Джуандзъ и други. Но освен в техните прозрения, трупаната хилядолетия наред мъдрост на китайската цивилизация е намерила израз и в пословиците и поговорките - кратките изречения, създадени от обикновените, не оставили имената си в историята хора, - отразили нравствените ценности и душевността на един голям не само по числеността, а и по приноса си за световната култура народ. Не само любопитството към чуждия опит и виждания за света ни подтиква да се интересуваме от ... |
|
Великите китайски мислители и до днес вдъхновяват хората по света. ... |
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |