Полският мишок и градският мишок

Жан дьо Лафонтен Времетраене: 1:00 мин. Княз и чума Николай Райнов Времетраене: 1:15 мин. Нирвана за нискотарифни пътешественици Невяна Троянска Времетраене: 1:07 мин. Четенето като път към щастие Дейзи Бюканън Времетраене: 0:59 мин. Лао Дзъ Времетраене: 1:22 мин. Цвета Брестничка Времетраене: 1:24 мин. Х. Д. Карлтън Времетраене: 1:18 мин. Красимира Ангелова Времетраене: 1:57 мин. Захарий Стоянов Времетраене: 1:37 мин. Латифе ханъм. Съпругата на Ататюрк Ипек Чалъшлар Времетраене: 1:13 мин. Джоджо Мойс Времетраене: 1:27 мин.

Книжката съдържа адаптация от Светослав Илиев на приказката Полският мишок и градският мишок с илюстрации от Галин Георгиев и е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио.

"За щастие, котката намерила вкусна наденичка и, забравяйки защо е била изпратена там, започнала да похапва сладко-сладко. След обилното хранене котката загубила интерес към лова и си тръгнала. Щом полският мишок осъзнал, че опасността е отминала, решил да не губи нито секунда. Бързо се ръкувал с градския и се сбогувал: "Благодаря ти много за всичко! Но трябва да бягам."
Из книгата

Басните са забавни кратки истории, които ни помагат по-добре да разбираме необятния свят на човешките взаимоотношения. Героите в тях са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни. В духа на древния си учител Езоп, френския баснописец Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Заекът и костенурката" и "Кокошката със златните яйца", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота.

Жан дьо Лафонтен е един от най-известните автори на басни в световната литература. Роден е на 8 Юли 1621 г. във френския град Шато Тиери, област Шампан. Прекарал детството си най-вече сред горите, тъй като баща му бил лесничей. През 1647 г. той предава на малкия тогава Лафонтен длъжността на горски и го убеждава да се ожени за 15-годишно момиче. Съвсем скоро след сватбата заминава за Париж, където живее до края на дните си, заобиколен от приятели и поклонници на таланта му. Именно там следва богословие и право, но през повечето време е отдаден на двете си страсти - философията и поезията.

Първите стихове, които превръщат Жан дьо Лафонтен в първокласен поет, са написани през 1661 година. Те са събрани в произведението "Елегия към нимфите от Bo", в което той се застъпва за Краля-слънце Луи XIV относно нерадостната съдба на Никола Фуке (домакин на двора на крал Луи XIV). По този начин Лафонтен си печели име и става много известен.

Всъщност, голямата заслуга на Жан дьо Лафонтен за историята на литературата се състои в новият жанр, който той възражда. Заимствайки от древните автори, той внася нещо ново и негово, а именно външната фабула в басните. Чрез тях писателят разкрива порочните нрави на лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. В басните му ловките и хитрите винаги тържествуват над простоватите и наивни животни и хора. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.

Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695, на 74 години. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.

ИК Скорпио
София, 1124
ул. Мануш войвода №3
info@scorpio.bg