"Туарег" (1980), по думите на самия автор, е навярно най-добрият му роман. Туарегите са загадъчен древен народ, който оцелява при най-тежките условия на живот в Сахара. Гасел Саях, благородник туарег, владее голяма част от пустинята. Неочаквано в лагера му пристигат двама бегълци. Верен на стария закон за гостоприемството, той ги подслонява. Лоялността към вековните традиции и морала на народа му го заплитат в приключение с много обрати и трагичен край. Увлекателният стил на автора и дълбокото познаване на темата отвеждат читателя в непознат и неподозиран свят. Романът се радва на изключителен читателски ... |
|
|
Любовта и законът се преплитат, за да осъдят сърцето... Когато клиентът на Айла Шейн, бившата футболна звезда Трей Адамс, е открит да държи в обятията си мъртвата си съпруга, без спомен за случилото се, тя е наясно, че трябва да намери опитен адвокат по наказателно право. Дейвид Кормак от Гарисън, Кормак и Лолес е акула в съдебната зала и точно адвокатът, от който клиентът ѝ се нуждае. Да поеме случая на Адамс, за Дейвид означава отново да се върне в света на професионалния футбол, който е част от миналото му, и да се изправи лице в лице с най-големия си страх. Дейвид и Айла започват работа по делото, но то се ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
Любовта и законът се преплитат, за да осъдят сърцето... Адвокатът по наказателно право Хенри Гарисън среща Уин Хюз в един от най-трудните моменти в живота си. Тя е сърдечна и добра и той намира утеха в кратката им връзка, преди пътищата им да се разделят. Но Уин е запазила в тайна от него, че в действителност тя е родена в едно от най-богатите семейства в страната. А след трагичен инцидент с родителите ѝ, тя е останала сираче още от бебе. Когато най-добрата ѝ приятелка е убита по време на бляскаво събитие в Ню Йорк, Уин е обвинена в извършването на престъплението. Единственият човек, когото тя иска да ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
