Наказание без престъпление: Фани Попова-Мутафова

"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига художествената ни книжнина на неподозирани висоти. За пръв път с такава сила историческият роман се налага в нашата словесна култура и става в същото време мерило на съвременност и родолюбие.

Подложена на ограничения и преследване след 9.IX.1944 г., Фани Попова-Мутафова десетилетие стоеше в сумрака на двойнствените оценки и квалификации и макар това изгнание да е прекратено, все още нейният живот и творчество очакват своите изследователи и тълкуватели.

Благовеста Касабова - признат майстор на херменевтичния анализ, автор на такива ярки книги и портрети като тези на Мара Белчева и Баба Тонка Обретенова, се е справила блестящо с трудната задача. С точен и ясен хронологичен рисунък тя е превърнала документалната тъкан в дълбок и проникновен коментар на близкото минало. Същевременно книгата ѝ е страстна защита на едно забележително творчество - дело на сложния и драматичен талант на Фани Попова-Мутафова - непомръкващо име в пантеона на българското Високо Слово."
Иван Есенски

"В 3.Х.1902 година се роди в Севлиево, Търновска епархия, от православни родители: поручик Добри Попов и законната му съпруга Мария М. Нерезова, отроче от женски пол... и се именува в светото кръщение Стефанка..."

Какво ли са ѝ предрекли орисниците? Слава, труд, страдания, богатство, талант? Вероятно не са били особено добронамерени, но онази, която я е орисвала да се труди и да се радва на труда си, е била най-милостива. Другите - не особено благопожелателни. Защото какви ли не превратности поднася животът на бъдещата писателка. Но независимо от радостната или тъжната си орис тя винаги е работила всеотдайно, страдала е мълчаливо и достойно и безспорно е писала талантливо.

Детските години на Фани Попова-Мутафова са изпълнени с впечатления и преживявания, които малко деца изпитват, и оставят следи в паметта ѝ, които по-късно допринасят в една или друга степен за противоречивото, сложно и конфликтно, ако мога така да го нарека, духовно и нравствено изграждане на личността ѝ.

"Родена съм в Севлиево – споделя тя с Петко Тихолов, - ала все пак не знам защо се чувствам повече свързана с родния край на баща ми, край Янтра, там, където всяко камъче е история, всяко название спомен за древно и велико минало, кръстопът, откъдето са минали... траки, перси, келти, готи, хуни, славяни, авари."

Баща ѝ - Добри Попов - е роден в железничарското село Калтинец, Горнооряховско, а дядо ѝ - поп Димитър Добрев, е бил таен куриер на Белочерковския и на Горнооряховския революционен комитет. Заедно с възрожденския деятел Еньо Калтински построява черквата и училището в Калтинец.

Години по-късно, след редица нравствени и духовни изпитания, тя ще посети село Калтинец и ще търси следите на отминалите незабравими дни, на скъпите сенки, на аромата, романтиката и неповторимостта на детството. Няма да намери нищо. Всичко е променено, непознато и следите ще я отведат единствено до селското гробище, където ще остави росна китка до зеленясалите каменни кръстове. Спомените обаче продължават да живеят в съзнанието ѝ, неизбледнели от времето. "Прадядо ми Добри - продължава да разказва тя - имал от трите си жени осемнадесет деца. Осемнадесетото бил дядо ми Димитър. Той имал шестнадесет. Първородният бил моят баща Добри...."

Когато Фани Попова-Мутафова е на четири-пет години, баща ѝ заминава за Италия да купува топове за войската, но нещо се случило, защото той се завръща с "особено мнение" за тази сделка. Заедно с него заминава и малката Стефанка с майка си. Мисията на бащата няма успех. Прекалено честен е, за да се поддаде на натиск и извърши нещо против народните интереси и против собствената се съвест. Дълго след това ще имат едно наум за него, а той ще плати висока цена за постъпката си на българин и личност.

"Ако... си поровя в детските си спомени, намирам нещо фантастично в главоломната смяна на впечатленията, които можеха да поразят и един възрастен, а не само четири-петгодишно момиченце. Да имаш за най-силно преживяване пъстрия шум на Севлиевския пазар, с красивите му многоцветни грънци и изведнъж да се намериш сред водовъртежа на многомилионния Париж, сред кипящата суета на булевардите му, и един хубав ден... при едно посещение в Отьой да усетиш как един член на френската комисия те взема на ръце и те слага връз историческото легло на Наполеона, казвайки: "Нека тази малка българка запомни, че някога е седяла връз леглото на императора". Да не си слушала нищо по-хубаво от старовремските песни на дядо си, попа от Калтинец, който обичаше вечер, на лунна светлина, да си съпровожда тихичко с тамбурата... и да се намериш в театро "Реджио" в Торино и да поемеш с жадно детско любопитство музиката на Верди и Глук... Може би тъй свикнах да не се учудвам на нищо и да приемам най-големите изненади в живота си със странно хладнокръвие..."
Из книгата

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg