"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. ... Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се ... |
|
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!" Недялко Славов "За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства - и в тази ... |
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
По света има армии от хора, които работят с една единствена цел - да доведат до успешен край оздравителния процес на Заека. Психолози, психиатри, свещеници, проповедници, гуру, екзорсисти - всички заети с трудния казус - душата заек. Разместена, разкъсана, ранена, заразена, почернена - нашата човешка субстанция с Божествена принадлежност, всеки миг се нуждае от спасяване. И когато изглежда цялостна и уравновесена - тя има своите душеяди, дето я погубват бавно и невидимо. Няма душа без каверна. Няма каверна без причинител. Но защо армията от спасители не успява да излекува Заека? а самите спасители - кой ще излекува? ... |
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... Книга за това как войната съсипва живота на цяло поколение наши съвременници, наши съседи. Чрез три паралелни линии, чрез три гласа на разказващи жени от различни по време перспективи авторката говори за аномалиите на войната в бивша Югославия, за прехода и последиците от него, за корупцията, ксенофобията, краха на държавността, липсата на перспектива, за мафията, за нещастната съдба на прогонените от родните места и изчезналите. Едната от героините е в постоянно алкохолно опиянение, копнее за любов, а е обкръжена от избиващи се мафиоти, другата ... |
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
|
С този изумителен елегичен роман, изпълнен с мистерия, мистицизъм, сюрреализъм, секс и рокендрол, ексцентричният майстор на смесения жанр Мураками доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен Норвежка гора. Любовта на Тору и Наоко е всеотдайна, но белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена. ... |
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си. ... Приятелите на Линда смятат, че е жена с късмет. Съпругът ѝ финансист продължава да е влюбен в нея след десетгодишен брак. Линда има две прекрасни деца, работи в голям вестник в Женева, прекарва отпуските си на екзотични места и в очите на другите няма никакви проблеми. Но едно интервю с известен писател променя всичко. "Нямам ни най-малък интерес да бъда щастлив - предизвикателно заявява той. - Предпочитам да живея със страст, което е опасно, защото никога не знаеш какво ще се случи в следващия момент!". Тези думи карат Линда да се вгледа в живота ... |