Избрани стихотворения

Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци".

Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира или отговаря със своя собствен поетически глас. Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция. Неговият паневропеизъм като че предсказва обединението на Европа.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

От "Пруфрок и други наблюдения" (1917)

• Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок
• Портрет на една дама
• Рапсодия във ветровита нощ
• Бостънски вечерни новини
• La figlia che piange

От "Стихотворения" (1920)

• Геронтион
• Хипопотамът
• Свиней сред славеите

Пустата земя (1920)

• Погребението на мъртвите
• Партия шах
• Огнената проповед
• Смърт от вода
• Какво каза гърмът

Пепелната сряда (1930)
Четири квартета (1935 - 1942)

• Бърнт Нортън
• Ийст Кокър
• Драй Сълвейджис
• Литъл Гилдинг

"Когато огънят и розата стават едно" - послеслов от Владимир Левчев
Биографична бележка
Бележки към стихотворенията