Научната литература по историята на Руско-Турската война 1877-1878 г. е толкова многобройна, разнолика и разнообразна, че тя самата може да бъде обект на отделно изследване. Но в нея рядко срещаме равновесие в оценките. Ако преднамерено се експонират или изтъкват само една от страните на това равновесие, тогава пропорциите са нарушени, а същият процес приема едностранчиво обяснение. При тази зависимост онова, което се пише "за" войната или "против" нея, е фактически опит за възстановяване на разумното равновесие. Войната бе европейско събитие, особено в нейната предистория и последствия. Но основният ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
Спомени на ученици на Учителя Петър Дънов ... Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита: "Колко струват тези диаманти?" Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума. Само накрая казваше своето мнение "за" или "против". Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тяхното богослужение. Бог поругаем не бива! Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива!" Думите ... |
|
|
От Френската революция до Първата световна война Авторът на книгата, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", предлага на българския читател един кратък, синтезиран поглед върху основните събития в Европа в периода от Великата френска революция до Първата световна война. Макар заглавието на книгата "Деветнадесетият век на Европа" хронологически да не отговаря на периода от 1789 до 1918 г., с него авторът иска да подчертае общите за Европа еволюционни и революционни промени в развитието на икономиката, социалните структури и политическите модели. Тези промени започват с ... |
|
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. Авторът проследява традиционните връзки между евреи и българи от времето на първите контакти между тях до наши дни - най-ранните заселвания на евреите на територията на днешна България и взаимоотношенията им с българите в средновековната и в съвременната българска държава, участието им в българското освободително движение и във войните, които България води за националното си обединение, активната роля на българските евреи пред ... |
|
|
Много са причините, поради които българският читател знае малко за историята на руската държава. Тази констатация касае най-вече великите князе, царете и императорите на Русия. Имената на повечето от тях тънат в неизвестност. Крайно време е образите на руските владетели да се представят така, както са ги запомнили съвременниците им - с техните действителни, а не измислени достойнства. Подобно на останалите хора, те не са били лишени от пристрастия, а понякога и от очевидни недостатъци. Справочникът "Великите князе, царете и императорите на Русия" можеше да бъде по-голям, но съзнателно предпочетохме съкратения ... |
|
|
"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |
|
|
"Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България" съдържа огромно количество факти и информация и дава възможност за един съвременен прочит на най-новата история на България. За първи път се публикуват съставите, партийната принадлежност, промените, вътрешната и външната политика на всички правителства, управлявали България от Освобождението до 2007 г. Посочени са основни характеристики на съответния политически "режим", партия, политическо движение, както и кратки оценки за ефективността на отделните кабинети. Разгледани са дейността на всички Народни събрания (велики, ... |
|
|
Безценните свидетелства за епизоди от богатата ни история са осмислени, описани и поднесени на широката публика в достоверна и атрактивна форма. Човек неволно потръпва при мисълта, че някои от включените в книгата материали са минали през ръцете на възрожденски и военни дейци като Г. Кръстевич, Захари Стоянов , д-р Рашко Петров, Димитър Свещаров, Георги Яковлев Кирков, ген. Никифор Никифоров, Груев, д-р Стоян Чомаков, Костаки Пеев, Александър Екзарх, Иван Чорапчиев, П. Димитров, Димитър Д. Агура. ... |
|
|
Учебник, представящ цялата история на Русия, за последен път бе издаден в България през 1974 г. Изтеклото оттогава време, особено последните 15 години, донесе кардинални промени в живота на тази страна. В историческата наука бяха преразгледани много от смятаните по-рано за общопризнати оценки на "официалната" историография, като някои от тях, особено за съветския период, бяха заменени с напълно противоположни становища. Учебникът обхваща периода от VI в. до 1999 г. (петнадесет столетия). Поради своя ограничен обем той не претендира за осветляване на руската история в цялата й пълнота. В сбита и достъпна форма, ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
Книги
