Изданието е двуезично - на руски и български език. ... Сборникът с разкази на А. П. Чехов представлява билингва: оригиналният текст на руски език се съпровожда с паралелен превод на български език. Първите си стъпки в литературата Антон Павлович Чехов (1869 - 1904) прави с хумористичните си разкази и фейлетони, които издава в столичните списания. Именно тези разкази, разкриващи хумористичния талант на писателя, са включени в този сборник. Той ще бъде интересен и полезен на всички, които изучават руски език и искат да разширят речниковия си запас и културния си кръгозор, особено на учениците в руските училища. ... |
|
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
Най-хубавите приказки, които съществуват. Това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. През 1836 г. двамата приятели прочитат Детски и домашни приказки на Братя Грим и откриват своето призвание - през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество - земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
|
Лятото на тайните е емоционална сага за три поколения на една фамилия, разделени от тайни и война. Младата Оливия трябва да сглоби цял век от миналото на семейството си единствено с помощта на възрастния си вуйчо Йоргос. Съсипана след развода си и смъртта на майка си, Оливия се отправя към малкия гръцки остров Кастелоризо, за да научи историята на семейството си. На младини нейната баба София е трябвало да изчака с реализирането на собствените си големи мечти, за да помага на по-голямата си сестра Мария с голямото ѝ семейство. Но се задава Втората световна война и макар да изглежда, че идиличният остров е защитен, ... |
|
|
Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
