Често говорим за дълбоките корени на християнската вяра по нашите земи. Потънали сме в клишета за изконни български ценности и непреходни морални норми. Но как наистина нашите предци са си представяли сътворението на света? Каква е била ролята на бог в ежедневието им? Има ли съответствие между ученията на църквата за християнския канон и широко разпространените представи за Бог и божественото сред българите? В този сборник ще намерите седемдесет истории от народното творчество, които разкриват същината на религиозните схващания на нашите предци. Тук ще намерите предания за божествената мъдрост, за търсенето на вярата, за ... |
|
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
|
"Посвещавам този роман на моя пра-прадядо Йордан Парцалев, комита в четата на Бачо Киро и Поп Харитон, взел участие в Дряновската епопея през бунтовната 1876 г., и на сина му Георги, загинал като доброволец в Първата световна война. Посвещавам този роман и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени - българи, руснаци, украинци, беларуси, волжки българи, румънци, сърби, черногорци, поляци, чехи, финландци, далматинци, италианци и на японския самурай Сейго Ямадзава, сражавали се за освобождението на България. Посвещавам го и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени, чиято кръв е напоила пръстта на България. ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
|
Ами ако кошмарите ни всъщност не са сънища? Анна О не е отваряла очи от четири години. От нощта, в която е открита дълбоко заспала, след като намушква двама души до смърт без ясен мотив. Наречена е от таблоидите Спящата красавица, а състоянието ѝ се оказва рядко психосоматично разстройство, познато като синдром на примирението. Доктор Бенедикт Принс е съдебен психолог и експерт по съня. Неговите методи са последната надежда Анна О да бъде събудена, за да се изправи пред съда. Докато Бенедикт се опитва да опази собствените си тайни и да разгадае случая на Анна О, дърпа нишката на много по-дълбока, по-мрачна ... |
|
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови. Братята генерали разказват е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба - от 1887 до 1917 година, така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 година. ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
