Медицинско право и здравеопазване

"Уважаеми читатели,

Представяме на Вашето внимание брой 1 за 2026 г., посветен на актуалните предизвикателства пред медицинската наука и правото в условията на бързо променящата се реалност – от глобалните епидемии, през иновативните форми на медицинска помощ, до фундаменталните въпроси за човешката солидарност и достойнство.

Гост на броя е академик проф. д-р Богдан Петрунов – един от най-изтъкнатите български учени в областта на имунологията и алергологията, създател на ваксината Респивакс и дългогодишен член на Висшата атестационна комисия. В интервюто си акад. Петрунов дава своята компетентна оценка за управлението на пандемията от Ковид-19 в България, като подчертава ключовата роля на имунизацията и критикува антиваксърската атмосфера, довела до трагични последици. Той споделя ценния си опит в създаването на нови лекарствени продукти и разкрива как взаимодействието между медицинската и юридическата логика е от решаващо значение за ефективността на здравната политика. Акад. Петрунов не спестява и критичния си поглед върху актуалния правен режим за получаване на академични степени и звания.

В статията „Органно донорство – европейски правни аспекти“ д-р Мина Вапирева анализира компетентността на Европейския съюз в областта на донорството и трансплантацията на органи, основните модели на изразяване на съгласие за донорство, както и ключовите правни инструменти – Директива 2010/53/ЕС и Директива 2012/25/ЕС. Разгледани са резолюциите на Европейския парламент, Европейският план за действие и механизмите за трансграничен обмен на органи. Статията очертава основните предизвикателства и перспективи пред европейската правна рамка в контекста на новите биотехнологии и необходимостта от засилена солидарност между държавите членки.
В следващата статия „Телемедицина – правна уредба в държавите членки на ЕС“ на Мартина Нанева-Арабаджиева, е представен задълбочен сравнителноправен анализ на регулацията на телемедицината в редица европейски държави. Авторът проследява как в условията на дигитализация и нарастваща потребност от достъпно здравеопазване различните държави членки подхождат към правната регламентация на медицинската помощ от разстояние. Особен акцент е поставен върху опита на Естония, Дания, Германия, Финландия, Франция и Италия, като се извеждат полезни поуки за българския законодател.

В рубриката „Юриспруденция“ е включено решението на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 12 март 2026 г. по дело C‑43/24 (Шипова), от съществено значение за българската правна система. Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния касационен съд по казуса К. М. Х. срещу Община Стара Загора – лице, родено в България и вписано като мъж, което след медицинска и психологическа диагностика е установило женска полова идентичност и е упражнило правото си на свободно движение, установявайки се в Италия. Въпреки медицинските становища, българските съдилища последователно отхвърлят искането за промяна на данните за пола в акта за раждане, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ВКС и на решение № 15/2021 г. на Конституционния съд, съгласно които понятието „пол“ в българската Конституция има единствено биологичен смисъл. В брой 3 за 2025 г. на списанието бе представено заключението на генералния адвокат J. Richard de la Tour, а настоящият брой включва самото решение на Съда, което недвусмислено постановява, че: (1) член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО, във връзка с член 7 от Хартата, не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност в регистрите за гражданско състояние на свой гражданин, упражнил правото на свободно движение; и (2) правото на Съюза не допуска национален съд да бъде обвързан от тълкуването на конституционния съд, когато то представлява юридическа пречка за промяна на данните за пола в противоречие с правото на ЕС.

Решението е от изключително значение за България, тъй като на практика задължава българските съдилища да не прилагат тълкувателното решение на ВКС и практиката на Конституционния съд в тази част, доколкото те противоречат на правото на Съюза. Съдът припомня, че преди постановяването на тълкувателното решение е съществувала съдебна практика в България, позволяваща юридическото признаване на промяната на пола, и че ЕСПЧ вече е установил несъвместимост на българската уредба с член 8 от ЕКПЧ (решения Я.Т. с/у България и П.Х. с/у България). Така делото Шипова поставя българския законодател и съдебна власт пред необходимостта от цялостно преосмисляне на правната рамка в тази чувствителна област.

С избраното в настоящия брой съдържание редакцията продължава мисията си да осветлява пресечните точки между медицината и правото – там, където науката среща нормата, а човешкото достойнство търси своята правна закрила. Надяваме се предложените теми да провокират размисъл и да допринесат за по-информиран и конструктивен диалог между медицинската и юридическата общност.
От редакционната колегия: проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д-р Иван Тодоров, проф. д.н. Живко Драганов, проф. д-р Параскева Саменова, дмн.

• Органно донорство – европейски правни аспекти – д-р Мина Вапирева
• Телемедицина – правна уредба в държавите членки на ЕС – Мартина Нанева-Арабаджиева

• Заключение на генералния адвокат J. Richard de la Tour по дело C-43/24 [Шипова], представено на 4 септември 2025 година
• Решение на съда (втори състав) 12 март 2026 година