"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
Лятото на 1911 г. бившият киевски следовател Платон Чечел разрешава деликатен проблем в Полтава. Но видни личности от околията го ангажират с още една история - не криминална, а мистична. Добитъкът измира по странен начин, а млада собственичка на имение е обвинена в магьосничество. Какви тайни се крият зад всичко това? Неизбежна ли е кървавата разплата? Има ли вещици в блатистата местност? Да открие истината за Платон е въпрос не само на професионализъм. Следователят в киевската полиция Платон Чечел разкрива кой е извършил поредица от особено жестоки убийства на няколко млади момичета. Оказва се Полина, дъщерята на княз ... |
|
|
В името на децата Мария Монтесори взема най-тежкото решение в живота си. Рим, краят на XIX век. Докато в Лондон, Париж и Берлин ври и кипи от женски движения и мъжете почти са свикнали вече с факта, че жените могат да гласуват наравно с тях, във Вечния град оспорват дори мисълта, че една жена може да е умна колкото един мъж. Жените в крайните квартали се трудят и живеят при нечовешки условия, а жените в централните части тънат в охолство в сянката на своите палаци. Но и едните, и другите са еднакво далеч от равноправието със своите съпрузи. Само тук-таме се появява някоя бяла птичка, претендираща за еднакви умствени ... |
|
|
Сборник с класически разкази от Ф. Скот Фицджералд."– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна ... |
|
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
|
Изданието е двуезично на български и немски език. Съставител: Мария Славчева. ... "Понякога геният... се гмурва в най-горчивия край на своето сърце."Това са думите подчертани в последната книга, която Паул Целан (1920 - 1970) чете. Чувствата, разпръснати межди мислите, отчужденият език, историческата травма от Втората световна война... Отправните точки, от които може да се чете творчеството на Целан, един от най-изтъкнатите немскоезични поети на XX век, не могат да бъдат изброени. Настоящата антология, подготвена по повод на 100-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта му, предлага нов превод на ... |
|
|
Нобелова награда за литература 2018. ... От носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук - един покъртителен разказ, изследващ размитите граници между здравия разум и лудостта, между желанието да въздадеш лична справедливост и вкоренения навик да спазваш обществените конвенции. Когато в отдалечено планинско село е намерен труп на мъж, заобиколен от дивечови следи, сякаш няма съмнение, че човек е станал жертва на животинско изстъпление... Прецизно омесен от различни съставки - трилър, криминална мистерия, хроника на унищожаването на природата от човека, философски трактат за естеството на битието и ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
