Във всяко общество съществува специален Остров - този на преуспелите, известните, богатите. За хората извън него той е Остров на мечтите, ненавиждан и желан. Винаги са изпращали към него залпове от завист и омраза, но и страстно желание да се озоват на това магическо място, където всичко е възможно. Всъщност мястото е коварно, под спокойната бляскава повърхност се крият подмолни течения и смъртоносни водовъртежи... Главната героиня на романа - Сузи, е скромна, но пристрастена колекционерка, привлечена неудържимо от Острова, главно за да обогати колекцията си. И тя успява - вече се носи по морските вълни заедно с красив и ... |
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
Книга, която откъсва човека от реалния свят. Тя прилича на космически кораб, заобиколен с безброй невидими същества, носещи информация към нашия объркан от човешкото равнодушие XXI век. Книга - различна, книга - пътеводна светлина за всеки, който иска да обхване необхватното, който приема необяснимите неща, вярвайки в силата над нас. Юлия, книгата ти е пълна с енергия, разтърсваща душата, защото е написана с любов към наистина забележителна жена, която неуморимо работи във Вселената за благото на цялото човечество. В моето съзнание тя остави лек, ненатрапчив размисъл, водещ към желание да живея така, както иска моята душа. ... |
|
Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла, който ... |