Второ допълнено издание.
"Талантливата поетеса, авторка на историческа, съвременна и научнофантастична проза, на сентенции и белетристика за деца,
Павлина Павлова ни изненадва отново и категорично. Второто издание на сборника и с разкази Убийстно с цвете отново очертава нейна собствена причудлива територия в съвременната ни белетристика. Нови истории, разгънати сюжетно или скицирани лаконично, очертават мамещ литературен лабиринт, който озадаченият и заинтригуван читател не може да напусне, докато не затвори последната страница на книгата.
Многозначното съдържание на късите разкази, обединени в Убийство с цвете, би могло да се синтезира с подзаглавието Парадоксални разкази, или Съвременни притчи, или Потайните ъгли на душата, или Животът - ринг, животът - сцена, но в стила на обичания автор на
Мечо Пух бихме казали: "Внимавайте, това което е, не е!". Подлъгващо е дори заглавието, защото насочва очакванията в лирична плоскост, в търсенето на преносен смисъл, а преносното се оказва буквално.
В ограничената територия на петдесетте къси разкази се втурват енергични герои, без дълги родословия, с графично очертани в три-четири реда, плътни дотогавашни съдби. Един срещу друг се изправят, кога открито, кога - перфидно, наследодатели и наследници, отегчени съпрузи и страстни бивши любовници, директори и мижитурки, чаровни измамници и сантиментални наивници, ищци и адвокати, загубени деца, балконски кучета, професионални пияници, користолюбиви зъболекари и още и още наши съвременници. И започват люти битки за родителски влогове, отложени блянове, лелини апартаменти, зъболекарско злато, някогашна обич, цвъртящи пържоли, служебно възкачване, личностна еманципация. Битийните схватки, надлъгването със съдбата се редуват във вихрено, кинематографично темпо, изчистени от буквализъм, с главозамайващи обрати, които опровергават предчувствието за развръзка дори на изкушения познавач на криминални казуси. Авторката интелигентно пренарежда фрагментите на ежедневието, превръща ги в лабораторно заложени литературни експерименти, в театрална игра. Екзотични, екстравагантни разкази, но под синтетичната обвивка е скрит опасен експлозив. Всеки от текстовете завършва с експлозия, с безпощадна дисекция на човешки характери, на ценностни системи, на подтици и задръжки, на страсти и примирения. В изреждащи се съдбовни схватки с битието, героите неизбежно се изправят пред стъписващи екзистенциални колебания и въпроси.
И уж стигат до отговори, а все се оказва, че отговорът е нов въпрос, че привидно вярното е погрешно, че в края на мъчително налучкания коридор се отваря нова врата. Но често престъпление или смърт затварят категорично вратата. Странно, в образния свят на Павлова убийството, смъртта е чест гост, но общата тоналност не е траурна, безпощадният край е подразбиращ се елемент от веригата на живота. Прекрачилите в следващия ден, преживелите, трябва да намерят нова логика за съществуване, па макар и с гърбица от грехове между плещите си.
В тази логистично организирана белетристика, модел на български съспенс, през разказ се натъкваш обаче и на затрогващи до сълзи образи, на изгубено в зимна виелица уплашено дете, на заточено на балкона добросърдно градско куче, на обезличена от съпружеско безчувствие, топяща се като свещ бездетна жена. А какво богатство от нашенски лични имена и фамилии, подсказващи иносказателно „аз"-а на героите...
Във второто издание на сборника Павлова отваря врати пред нови герои, анализира нови разминавания и парадоксални ситуации, родени от компютърното ни време. Стара мома е подлъгана за любовна среща от погрешно изпратено на два адреса електронно съобщение. Грозно момиче се преобразява след пластически операции и се омъжва за колебаещ се ухажьор, но как ще изглежда детето, което ще му роди? Мъж се възстановява с амнезия след автомобилна катастрофа и съпругата му се грижи за него като за малко дете. Оказва се, че той е преодолял травмата, но му е удобно да се преструва на безпаметен. В ден, когато младо момиче трябва да сподели с приятеля си, че е бременна, той съобщава, че безпричинно я напуска. Досаден воайор е припознат за любовник на вярната му съпруга и е убит от ревнивеца-съпруг. Робот открадва човешки глас, за да спечели вниманието на нищо не подозиращата ухажвана жена. А докато принцесата-красавица, убодена от вретеното на злата фея Карабос спи в обраслата с бръшлян кула, принцът, който трябва да я събуди с целувка се е превърнал в грохнал старец. И още и още парадоксални истории. С всички тях Павлова, талантлива познавачка на историческото време и анализатор на човешката психология, привидно ни развлича, забавлява, но всъщност – ни предупреждава. Старият морал, старата градска нравственост, разклатени по времето на социализма, са окончателно обезценени, забравени. А новоизлюпеното пазарно общество засега само претендира, че идва с нова нравственост, но претенциите му се губят зад компютърни и телефонни измами, имотни присвоявания, алкохолни и наркотични деградации.
В последния разказ от две фрази Павлова мъдро признава: "Бях дихание на Бога. Връщам го."
Затова, читателю, внимавай, изборът на път през живота е твой..."
Банко П. Банков