Събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийски университет. Издадена за първи път през 1908 г. от Българско книжовно дружество."От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или ... |
|
Трето допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
Нова уникална историческа книга ви предлагат издателство „ Труд ” и авторът Пламен Петков. „Българите преди България” е посветена на величествената съдба на нашите предци преди основаването на Аспарухова България. В нея ще намерите всички известни до този момент древни текстове, които разказват за техните бит, култура, обичаи и нрави. Десетки непоказвани досега снимки и илюстрации ще помогнат на читателите да се пренесат във времето, когато се е раждал българският народ и да видят света през очите на древните българи. Изданието е специално посветено на професора по археология Рашо Рашев, който е един от най-видните ... |
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
Идеята на тази книга е да докаже, че някога в Атлантическия океан, срещу участието на Средиземно море, е имало голям остров - останка от изчезнал континент - известен в древния свят като Атлантида. Донъли доказва с много факти, че описанието на този остров, направено от Платон, не е басня, а истинска история и Атлантида е страната, където за първи път се е развила човешката цивилизация. Векове наред там живеел многоброен и могъщ народ, чиито потомци населили бреговете на Мексиканския залив, Мисисипи и Амазонка. Тихоокеанския бряг на Южна Америка, Средиземноморието, западното крайбрежие на Европа и Африка, Балтийско, Черно ... |