Български старини из Македония
Фототипно издание

Събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийски университет. Издадена за първи път през 1908 г. от Българско книжовно дружество.

"От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или известно вече да проверя, събрах след точен препис или фотографска снимка в предлагания сборник от литературни, исторически и етнографски паметници на българското население в Македония. В друга книга ще изложа своите пътни, битописни и археологически бележки.

На всички лица, които ме улесниха в тежкото и опасно пътуване, както и на Българското книжовно дружество, което с готовност издаде това дело, изказвам дълбоката си благодарност.
София, 1908."
Йордан Иванов

"Драги читателю, Ти държиш в ръцете си фототипното издание на книгата Български старини изъ Македония събрани отъ Йордан Иванов, лекторъ въ Софийския университетъ, издадена от Българско книжовно дружество (по-късно БАН), СОФИЯ, Държавна печатница 1908."

В антикварните книжарници човек трябва да наброи много пари, за да я купи, ако въобще има това щастие. Фототипното ѝ издание служи за това, по-широк кръг от заинтересувани от нашата история хора да могат да я притежават. Тази книга, резултат на изключителното трудолюбие и интелигентност на автора си, съдържа уникални документи за българската история, много от които вече не съществуват, унищожени от политическите превратности на живота. Нека я съхраним за бъдещето на нашия народ, като и други издатели след мене я преиздават.
От издателя - Николай Иванов Колев, 1.3.2018, Херцогенаурах, Германия

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Предговор
Смоленски надпис
Цар Симеонови погранични стълбове при Солун, от 904 г.
Зографски надпис от 980 г.
Глаголски надпис от 982 г., в Иверския светогорски манастир
Цар Самоилов надпис от 993 г.
Варошки надпис от 996 г.
Бележки за някои грамоти и ръкописи в Света-Гора

• Към началната история на Зографския манастир
• Патриарх Евтими Търновски в Селинската кула
• Сводна грамота за историята на Зограф до XIV в.
• Черква Св. Димитър в Зограф, подчинена на цариградския патриарх
• Духовната власт на Охридската архиепископия в Италия, островите и Далмация
• Министърът Св. Георги на Вирнино-бърдо, при Скопие
• Драганов миней
• Животопис и служби на български светци
• Евангелие на цар Георги Тертер II, от 1322 г.
• Хилендарската българска история
• Хилендарски писмовник
• Зографски щампи от 1834 г.
• Словенски имена на месеци

Словенско житие на Св. Наума Охридски, от X век
Житие на Св. Климент Охридски от Хоматиян
Похвално слово на св. Михаил и Гаврил от Климент Охридски
Проглас към евангелието. Стихотворение от епископ Константин (IX - X в.)
Два атонски преписа на Храбровото сказание за словенските писма
Кратка служба на св. Цар Петър Български
Битолски трипесник
Най-стара служба на Св. Ив. Рилски
Жития и помен на Св. Ив. Рилски

• Проложко житие
• Помен за успението му на 18 август
• Житие от Евтимий Търновски

Житие на Св. Петка
Жития на Св. Иларион Мъгленски

• Извадки от Евтимовото житие
• Кратко проложно житие

Бележки по българската история в словенския превод на Манасия (Хилендарски препис)
Хрисовул на манастира Св. Никола Мрачански (Ореховски)
Зогравска българска история
Първообраз на Паисиевата българска история
Надписи и бележки от Зограф
Надписи и бележки от разни места на Македония

• Охрид
• Манастир Св. Наум
• Манастир Заум
• Пресна
• Прилепско
• Воден
• Солунско
• Велешко
• Щип
• Скопие
• Тетовско
• Кратовско
• Паланешко
• Дойран
• Сер
• Филипи
• Разлог

Зографски поменик
Показалец
Грешки