"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
Кой е Коста Тодоров? Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
"Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов... Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни." Валери Петров ... |
|
|
"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Едва 20-годишна Ева Браун става любовница на Адолф Хитлер - най-зловещия диктатор в новата история. Почти две десетилетия тя е неизменно до него. Как е възможно тогава да бъде сляпа и глуха за зверствата на фашизма? Как е възможно да остане в пълно неведение за хода на войната? Защо докрай защитава любимия, след като мнозина го смятат за хомосексуален или даже за хермафродит, а и самата тя твърди, че рядко се радва на секс с него? Защо жертва живота си с Фюрера, когато има перфектната възможност да се спаси? Защо пренебрегва семейството и роднините си, за да остане в унизителната позиция на държанка досами лицето на ... |
|
|
Тайните общества, който заплашват да завладеят Америка ... Нацисткото господство не свърши с разрушаването на бункера на Хитлер. Това е неразказаната история на възходът на четвъртия райх. Изхвърлете всичко, което си мислите, че знаете за историята. Затворете одобрените учебници, изключете корпоративните масмедии и каквото и да правите, не вярвайте на нищо, което чувате от правителството - "Възходът на Четвъртия райх" разкрива истината за американската власт. В тази експлозивна нова книга легендарният Джим Марс, автор на ъндърграунд бестселъра "Господство и потайност, разкрива плашещо реалната възможност ... |
|
|
"Преди да разгърнете страниците на неповторимата биография на Гоце Делчев от неговия най-близък приятел и съратник П.К. Яворов, ще имате възможността да си припомните два от най-впечатляващите документа, в които Гоце отстоява същността си на българин и на български революционер в писмата си до Никола Малешевски и Ефрем Каранов. В тия документи апостолът декларира принадлежността си към българския народ, а в писмото си до Е. Каранов изрично подчертава своите съмнения в освободителната мисия на Русия към Македонските българи. Тука са прибавени и запазени документи от учителството на Гоце в Банско, където е главен ... |
|
|
Македония е безспорно най-романтичният български национален блян, който през последните 150 години е носил повече болка и горчивина, отколкото радост на българската душа. Но все пак в нашата история е имало и моменти, когато този блян се е превръщал в тържествена реалност. Именно за един такъв момент ни разказва Сотир Нанев. Роденият в Прилеп български офицер е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. Заедно с още няколко българи обикаля областта, за да организират временна администрация, преди да навлезе българската войска и официалните български власти да поемат управлението. ... |
|
|
"В тази книга, в която се представя Людмила Живкова в действие като ръководител на българското културно възраждане за кратък десетгодишен откъс от време, достоверно разказвам за явления и събития, за изтъкнати дейци на българското изкуство и култура и за малко известни наши отговорни изпълнения на културни мероприятия от национално значение зад граница, на които понякога бивах активен участник и скромен свидетел." Д-р Морфи Скарлатов ... |
