В допълненото издание на биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!", близките на легендарната актриса Стоянка Мутафова разказват за последните две години от живота ѝ. Със спомени се включват и Лили Иванова, Татяна Лолова, Йорданка Христова и други големи имена от българската сцена и културен живот. Любимата актриса на поколения българи разказва искрено и с чувство за хумор за себе си и за хората, с които е живяла и работила. Мемоарите ѝ са своеобразна галерия на нейното столетие. Според оценката на самата Мутафова, дадена от нея приживе, това е най-точната ѝ и най-пълна биография. В ... |
|
Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
В книгата си Вели Чаушев разказва спомени за обичани български актьори, имена, като Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков - вече актьори в "Небесния театър". Както самият автор казва: "...дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които ... |
|
"Книгата представя творчески портрети на изтъкнати български артисти, станали знакови фигури и обичани звезди на киното ни. Това са не просто известни, а любими имена от екрана, които не друг, а безпощадното време е оставило в сърцата на зрителите. Пенчо Ковачев се е постарал и палитрата е наистина пъстра: актьори, които умеят да разсмиват - Калоянчев, Парцалев, Н. Анастасов; да мълчат - Невена Коканова, Катя Паскалева ; да мислят - Апостол Карамитев, Георги Черкелов ; да действат - Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев; да изразяват поколението си - Иван Иванов, Ваня Цветкова; да изгарят - Кирил Варийски , Чочо ... |
|
София Лорен е най-голямата италианска дива и една от най-известните актриси на света. Нейната изключителна кариера обхваща над сто филма: има спечелени девет Давида на Донатело, два италиански Златни глобуса, купата Волпи и Златен лъв във Венеция за цялостна кариера, пет Златни глобуса в САЩ, една награда БАФТА, една награда за най-добра женска роля в Кан, Оскар за най-добра актриса през 1962 година за Чочарка и Оскар за цялостно творчество през 1991 година."Всеки етап от живота носи със себе си своите капризи и капани. На трийсет си млад и несигурен, на четирийсет си силен и често уморен, на петдесет си мъдър, може ... |
|
Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване - от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията - непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си. Произведенията ѝ - от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга-сборникът с разкази "Съобщение" седемдесет години по-късно (1998) - включват натюрморти, пейзажи, ... |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
Това е книга за малките, които някой ден ще станат възрастни, за възрастните, които не са забравили, че са били деца. В нея се разказва не само за едно куче, тръгнало да издирва своя стопанин по широкия свят, но и за хората, на които то се натъква: добри, лоши или най-страшното – равнодушни, за надеждата, разочарованието и отчаянието, за умението въпреки болката, предателствата и бездушното зло, да запазиш вярата си докрай. Трогателна, силна, умна книга за приятелството и предаността... за онази преданост, която възхваляваме като подвиг, забравили, че това може да е единственото правилно и естествено поведение. Книга за ... |
|
"В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала (може би защото по-рано тези явления не бяха така чести). Не! Аз не мога да се съглася, ... |
|
Разтърсваща история за пътя от номадския живот до модния подиум. ... Книгата "Пустинно цвете" описва истинската история за живота на сомалийката Уерис Диъри. Тя е покъртителен разказ за невероятната сила на една жена, която на 5-годишна възраст е лишена по особено жесток начин от своята женственост заради чудовищен местен ритуал и която накрая, след множество обрати на съдбата, завладява световния моден подиум и се превръща в символ на женствеността. Родена в африканската пустош и отраснала сред номади, на 12-годишна възраст Уерис избягва от семейството си, прекосява съвсем сама сомалийската пустиня до ... |
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!? ... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |