Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Романът "Бежанци" предизвика интереса на читателите с разработването за пръв път в българската литература на темата за обезбългаряването на Беломорието през ХХ век и за отродяването на компактни маси от българския народ. Творбата пресъздава един завършен свят, сложен, многолюден, изтъкан от противоречия, но логически обвързан и убедителен във внушенията си. Романът представи България на Европейския фестивал на първите новелисти в рамките на "Международния панаир на книгата в Будапеща" - 2014 г. През 2013 и 2014 г. той бе номиниран за редица национални награди, отличен е с наградата "Х. Г. Данов& ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
Книги 
Рейтинг: 9.47 / 17 гласа 
