За политическата буря между 1962 и 1989 година. Книгата е том 1 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... "Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва - но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване. Започнах тази книга през 2013 година - почти четвърт век ... |
|
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
|
"Накратко, посланието е следното: докато Западът загнива, защото е основал всичките си институции и практики върху дефектния индивид, на Русия предстои да завладее света, тъй като тя гради себе си не върху някакви си индивиди, а върху абсолютни ценности, стоящи далеч над отделното човешко същество. Затова следва да се отбележи - Русия не се развива. Тя няма нуждата да се развива, тъй като е изначално перфектна. А след като не се развива, тя няма как да има история. Постоянното усилие да не се допусне формирането на индивиди е причината в Русия да няма нито история, нито закон, нито елементарните житейски удобства, ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
В Политиката отвътре с конкретни примери са обяснени често непонятни за обикновените граждани процеси, които формират едно демократично общество, а също и това колко по-сложни са тези процеси в страна, която все още се намира в преход, и особено на фона на световни трансформации и катаклизми. "Политиците у нас не разбират важното, че демокрацията и пазарната икономика са органично цяло - едното не може да замести другото. Няма демокрация без пазарна икономика и обратно, без демокрация икономиката става джунгла, в която господстват монополи и престъпност." Иван Костов Политиката е в криза - не само в България, ... |
|
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Клетката е основна единица на живота. Всеки жив организъм се състои от клетки или самият той е една единствена клетка. Следователно, само ако разбираме структурата и функцията на клетките, бихме могли да направим една по-пълна оценка на потенциала на живите организми, независимо дали те са животни, растения или микроорганизми. Ние се намираме някъде в средата на революцията в биологическите науки, която направи поразителни открития и промени разбирането ни как са организирани клетките и как те изпълняват сложните, осигуряващи живота функции. От особена важност е изясняването на ... |
|
|
Бивши хора - така като с нажежено желязо комунистическата власт дамгосва близо половин милион българи, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария монархофашистки режим. Преминали през кошмара на чистките, експроприациите, изселванията и пулсиращите една след друга вълни на репресии и дискриминация, остатъците на недоубитата буржоазия са заключени зад телените ограждения на една нова, концлагерна България. С течение на времето бившите вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят. Именно тази адаптация на бившите хора и трудното им битие в новата ... |
|
|
"На вълшебното дете, вечното дете, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този проблематичен българин, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия - какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, опозорил веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга..." Иво Милев "(...) Wunderkind (...)" Константин Иречек, запис в дневника му от 16.02.1879 г. по повод младия Алеко Константинов "Той трябваше да бъде убит, ... |
|
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
