"Наричам задължение да бъдеш щастлив идеологията, която ни кара да оценяваме всичко от гледната точка на приятното и противното, призовката за еуфория, която заплашва с позор и терзания онези, които не сложат подписа под нея Извращението на най-хубавата идея за света - на възможността, дадена на всекиго, да управлява съдбата си и да подобрява съществуването си. Благодарение на тази идеология нещастието и страданието биват изхвърлени извън закона. И понеже над тях тегне принудата на премълчаването, рискуваме да ги срещнем там, където изобщо не сме ги очаквали. Странна приказка разказва нашето време - приказка за ... |
|
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
|
Ръководство на духовното просветление. Книгата е част от серията "Познай себе си" на издателство "Кибеа". ... Екхарт Толе използва прост език и формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Думите са пътните знаци. Истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Всъщност тялото е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас. "Тази книга ни предлага един прекрасен дар, но трябва да имаме смелостта да го вземем. Насърчавам ви да го приемете. Вярвам, че самото ни оцеляване на тази планета зависи от пътешествието вътре в ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
От книгата ще научите: * Как да поканим и да посрещнем гости; * Как да подредим масата и кои прибори за какво да използваме; * Как да пишем писма и как да водим телефонен разговор; * Как успешно да кандидатстваме за работа, как да осъществяваме контакт с представителите на различни държавни, обществени или бизнесинституции. Книгата дава отговор и полезен съвет по всички тези въпроси. ... |
|
|
В "Самото само" Алексей Лосев разсъждава за света с конкретни и осезаеми примери, потвърждаващи съществената разлика между вещта като такава и простата сума от нейните части. Многостранен по своята същност трудът заема важно място в богатото творчество на големия руски и европейски мислител и философ. Проникновението на гения и бляскавият му стил черпят енергия от всички класически извори на философската наука. През призмата на основната тема Лосев търси и открива отговори на вечните въпроси, които, както казва поетът: "...никой век не разреши." ... |
|
|
"В настоящата книга са разгледани основни въпроси и понятия на Критика на чистия разум през призмата на водещия проблем за вътрешното сетиво. Той бива анализиран като изходна точка за разбирането на редица други важни проблеми, като например този за времето в качеството му априорна форма на вътрешния наглед, за трансценденталното единство на аперцепцията (самосъзнанието), за дуалния начин на разглеждане на човека като феномен и ноумен при Кант. Изследването би могло да представлява интерес както за специалисти, така и за хора, които се изкушават тепърва да навлязат в полето на Кантовата философия. Поводът да се ... |
|
|
Тези диалози не само дават израз на уникалните стилове на мислене на Хабермас и Дерида, а вкарват в действие самата сърцевина на техните философски теории. Всеки диалог е съпроводен от критическа студия, в която целта ми е както да хвърля светлина върху главните аргументи по отношение на терора и тероризма, издигнати от Хабермас и Дерида по този повод, така и да покажа мястото им в по-широкия контекст на теоретичните възгледи на всеки от тях. В тази книга за първи път Хабермас и Дерида се съгласяват да застанат един до друг, като отговарят успоредно на поредица от близки въпроси. Аз съм много благодарна за тяхната ... |
|
|
Анатомия на човешката деструктивност е първият том на цялостен труд върху теорията на психоанализата. Книгата разглежда психоаналитичния подход към разбирането на агресията - оправдана и злостна. С това изследване блестящият философ, хуманист, психоаналитик и психолог, един от големите мислители на ХХ век Ерих Фром доказва, че не агресията и деструктивността са основа на човешката мотивация, а че с развитие на цивилизацията и увеличаване ролята на властта възникват деструктивност и жестокост. Разрастването на насилието и деструктивността на национално и световно равнище е насочило вниманието на професионалисти и на ... |
|
|
Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
В началото книгата поставя под съмнение всичките утвърдени за читателя идеи, а впоследствие изгражда заедно с него цялостна теория. И всичко това с прости, ежедневни думи. Цел на автора е обяснението на околния свят без закони, цели, принципи, теории, причини и резултати, а само с размисъл и с ежедневния език, освободен от "научни" и "философски" понятия. Книгата започва от създаването на света и стига до човешката (и не само) цивилизация. С малко, но точни определения се обяснява целият околен свят. Авторът не се стреми да убеди читателя в правотата на изложението. По-скоро се опитва да възбуди ... |
