В края на XIV век България пада под османско владичество за цели пет века. Но роби ли сме били? Дори и в най-тежките години родината ни продължава да ражда силни и непокорни българи - бунтовници и герои. Из поробеното отечество скоро се разчуват имената на страшния Страхил, безпощадния Чавдар, могъщия Вълчан, безкомпромисния Чакър, огнения Индже, непобедимия Кара Колю, непримиримия Петко войвода - все народни закрилници и мъстители за неволите на унижените и оскърбените. Горите кипят от негодуванието и готовността за саможертва на многобройни хайдушки дружини. Планините стават арена на епични сражения. Главните ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... "Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало." Уилям Фокнър "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще." Стефан Стамболов Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
Размисли върху идеологията, историята, последиците. ... Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна "единна социалистическа нация" и за повсеместен "български родов корен", в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания, режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната. Сборникът предлага ... |
|
Откъс от книгата "Европа в буря и покой" от 1888г. ... Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на "Бостън джърнал" - американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 - 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите ... |