Вероятно всички са чували за зловещите престъпления, извършвани по улиците на Лондон през 1888 г. Името на загадъчния сериен убиец остава неизвестно и до днес, но прозвището, което му дават хората - Джак Изкормвача, става не само популярно, но и нарицателно за подобен род престъпления. Лора Джо Роуланд внимателно и в детайли е изчела всичко за жертвите на тези престъпления, за часа и мястото на извършването им, за уликите, за версиите, по които работи полицията, за разследванията, арестите, разпитите. Тя задълбочено е проучила всичко за Лондон от това време - възлови квартали, улици, сгради, подробности от живота на ... |
|
|
"Когато взема ме в ръце и шепне ми от все сърце - животът розов е пред мен..."... пее Едит Пиаф от скъпоценната стара лента с цялата си душа и с цялото великолепие на своя глас. Пее за нещо толкова просто, но и толкова велико - за любов."Шепти ми думи за любов, през всички дни в живота нов..".... пеят песента след нея и Марлене Дитрих, и Джоузефин Бейкър, Мирей Матийо, Милва, Далида и Саша Дистел и още поне петдесет певци, свирят я Луис Армстронг, Ричард Клайдерман и Андре Рийо, в наши дни влиза в репертоара на Мадона, Дона Самър, Андреа Бочели и дори на Лейди Гага и Пласидо Доминго. "La vie en ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
The Man Booker International Prize 2018. Превод от полски: Силвия Борисова. ... С новото издание на емблематичния роман "Бегуни" от Олга Токарчук издателство "ICU" си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература. Преводът е на Силвия Борисова - органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция. През април 2018 г. английският превод на романа "Flights", дело на Дженифър Крофт, е ... |
|
|
Най-пълната биография на авторката на Гордост и предразсъдъци. Джейн Остин не доживява да подреди свой дом и да види името си на корица. Притежава обаче малко махагоново писалище и обичта на сестра си Касандра. Повече не ѝ е било нужно, за да промени тихо света с книгите си. Ухажват я, искат ръката ѝ, но тя избира да бъде бедна и свободна. Джейн Остин у дома е документална биография на великата писателка. С нея обикаляме местата, където е живяла авторката на Гордост и предразсъдъци, промъкваме се из коридорите на ума ѝ, проникваме в сърцето ѝ. Книгата проследява всекидневието ѝ, разглежда ... |
|
|
Правило № 1 - никога не причинявай зло на друга жена. В края на XVIII век тайна аптека, притулена в глуха лондонска уличка, привлича необичайна клиентела. Из целия град се шушука за загадъчна личност на име Нела, която предлага на жени в беда отлично замаскирани отрови, за да се защитят от мъжете насилници в живота им. В мрачния свят на Нела внезапно се появява Елайза Фанинг - непокорно дванадесетгодишно момиче, което копнее да бъде посветено в тайните на аптекарката. Неочаквано разцъфналото приятелство между тях предизвиква буря от събития, които преобръщат живота им из основи. В наши дни историчката Каролайн Парсуел ... |
|
|
Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
