Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
|
Октомври, 1736 г. Керванджията Христо тръгва на път, без да подозира какво готвят на любимата му Марица. Оправдано ли е бягството? Зимата на 1900 г. Георги хвърля заровете в кръчмата, за да спаси майка си и да се ожени за любимата си. Могат ли заровете да решават съдби? Август, 1914 г. Керван от арменци от Текирдаг става част от Марша на смъртта. Кой ще оцелее? Декември, 1940 г. Български полицай помага на баща и дъщеря евреи да се качат на Салвадор, за да ги спаси. Ще успее ли? Защо Росен чака всеки петък и коя ще се окаже Кара Севда? От какво бяга Магдалена и защо красотата ѝ е нейното проклятие? Колко силна е ... |
|
|
Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
|
Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени ислямски терористи. В безрадостната дрезгавина една светла точка вдъхва надежда - предстои квалификационен мач за световното първенство между националите на Хърватска и Сърбия, който ще се играе в Загреб. Семейна двойка сараевски сърби (успешен графичен дизайнер и архитектка), след повече от 30-годишна емиграция във Виена, за първи път тръгват със своя червен ягуар на почивка по ... |
|
|
Сред историите в тази книга Читателят ще срещне такива за неуспешни (но и няколко успешни) любови; за тяло, което прави каквото си иска, без да го е грижа за притежателя му; за нестабилни спомени; за дявол-бръснар; за страстта, до която може лятната жега да доведе един нищо неподозиращ човек; за самотата, която се катери по чуждите палатки, както и много други. Всички те описват неразположения от всякакъв вид, род и характер. И по тази причина разказите са насочени най-вече към онзи човек, който се усеща непринадлежен. Който не може да се побере нито в света си, нито във времето си, в спомените или в любовите си. И който ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
