Написани с изключителна поетична сила и неподражаемо изящество за всички възрасти и всички времена, това са най-красивите приказки и разкази на един от най-големите световни разказвачи. ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
2017 година: Сигне е почти на седемдесет, но не се плаши от морето. Тя отплава сама от детското си село в Норвегия, за да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала. На борда на лодката Синева са само тя и един странен товар. През 2041 годна Давид бяга с малката си дъщеря Лу от разкъсваната от войни Южна Европа, която е измъчвана от суша. Двамата са разделени от останалите членове на семейството си и отчаяно търсят начин да се съберат отново с тях, когато откриват изоставена платноходка в една изпепелена френска градина, на километри от най-близкия бряг. Краят на океана е вълнуващ, умело изграден роман, представящ ... |
|
|
"Лятото започна и завърши със смърт. Но по средата? По средата лятото успя да бъде и много други неща. Успя да бъде любов и приятелство, чудотворно силен смях и великолепно глупави решения." Из книгата Повечето хора дори не ги забелязват - три малки фигури в ъгълчето на една от най-известните картини на света. Повечето хора смятат, че са просто игра на светлината. Но Луиса, която рисува с лекотата, с която диша, ги вижда. И е решена да разбере кои са те и каква е тяхната история. Двайсет и пет години по-рано няколко тийнейджъри търсят спасение от живота в своето диво и скъпоценно приятелство. Сред тях е един ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Литургия за Илинден е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си" по израза на Ницше. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия. Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец "да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието", което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй ... |
|
|
За пръв път виждам Макс на среща на сляпо. Той е безумно красив и забавен, а химията помежду ни е несравнима. Точно от каквото се нуждая след скорошната ми раздяла. Или поне така си мисля... Но тогава пристига човекът, с когото реално имам среща. Какво разочарование! Макс пъхва в ръката ми билет за хокеен мач и си тръгва. А аз не мога да спра да мисля за него. Отивам на мача, но мястото до моето е празно. Нима ми е вързал тенекия? Тогава един играч отбелязва и виждам лицето му отблизо. Няма как да сбъркам тези големи трапчинки. Така започва нашето щуро приключение с много смях, секс и нови предизвикателства. Има само ... |
|
|
Лукреция и Чезаре Борджия. Черна легенда или истинска скандална история? Лукреция и Чезаре Борджия са на първо място брат и сестра, незаконни деца на папа Александър IV Борджия. Във вените им тече кръвта на едно могъщо семейство, която ги повежда по пътя на насилието и жаждата за завоевания. Близостта им е непомрачима, макар и забранена, но със сигурност е уникална и безсмъртна. Изпълнени с тъга и съжаление, разбиране и нежност, двамата са обвързани завинаги от чувството, което ги поглъща и погубва. Вплетени в черната легенда, разказваща за кръв, отрова и предателство, Лукреция и Чезаре още от люлката са белязани от ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
