Кри-кри... Приказките започват. Преди много години едно щурче ги разказва на писателя Константин Константинов. Той ги записа и ги подари на децата, за да ги отведе с чудна каляска от синьо стъкло в един вълшебен свят. Там има сребърни гори, седефени лодки и кристални дворци, но и захарни петлета, и палави котета. А щом хората заспят, играчките оживяват и се веселят до зори. Ето - синята каляска се задава. Качете се и вие в нея и на добър път към приказното царство! Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика Златно перо. ... |
|
|
Малката Дороти е пренесена от циклон в страната на вълшебниците. Благодарение на своята смелост, упоритост и добро сърце, с помощта на приятелите си - Плашилото, Тенекиения дървар и Страхливия лъв - тя преодолява всички препятствия и успява да се завърне у дома. Лиман Франк Баум (1856 - 1919) е работил последователно като фермер, артист, журналист, издател на вестник. Нямал успех, докато не открил истинското си призвание - писател. Със своята фантастична книга "Вълшебникът от Оз" той става баща на модерната американска приказка. ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... В книгата ще намерите: кратко съдържание на "Илиада"; въведение в "Илиада" и предистория; отзиви за "Илиада"; показалец на имената; общото и различното в двете Омирови поеми "Илиада" и "Одисея"; обща характеристика на Омировите герои; фрагменти от литературната критика за "Илиада"; Омировият въпрос - въпросът за личността на Омир; избрана библиография за ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" и е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на българското училище. Тя включва ... |
|
|
Представете си, че сте прекарали първите 10 години от своя живот без родители, живеейки под стълбите в дома на семейство, което ви мрази. И на единайстия си рожден ден откривате, че сте истински магьосник! Точно това се случва с Хари Потър в този пленяващ забавен роман. Хари Потър не знае нищо за "Хогуортс" до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица "Привит Драйв". Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са ... |
|
|
"Малкият принц" е една от най-четените книги в света - преведена е над 250 езика и се продава в близо 2 милиона копия всяка година, а по нея са направени много драматични театрални и кино постановки. Антоан дьо Сент-Екзюпери сътворява тази невероятна история за красотата и добротата, предназначена за малки и големи, от която извира мъдростта на живота. Книгата не е просто книга за четене, тя е книга - потребност, за да осъзнаем истинските духовни ценности, прикрити в образите на лисицата и розата... Те разкриват на Малкия принц не една общочовешка тайна: "Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най- ... |
|
|
"Мили деца, ученици, родители! В ръцете ви е една от най-великите детски книги на всички времена. Това е една дивна феерия от герои, случки и фантазии - част от нашето детство. Бъдете винаги деца. Защото детството в живота е само веднъж." Светослав Илиев "– Би ли ми казал кой път да хвана оттук? – Зависи накъде отиваш - отвърна Котака. – Все едно накъде... - каза Алиса. – Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котака. –... само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни. – О, сигурно ще стигнеш - каза Котака, - но трябва да вървиш доста дълго..." Из книгата Книгата е част от колекцията ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
