Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
"Яворовата поезия - това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата Родина; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?... Неговата истинска родина е: в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища." Владимир Василев Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов. ... |