"Излет до морето" на Алекси Дормал и Доминик Рок е част от комикс поредицата "Ана Ана" на издателство "Пурко". Времето е хубаво. Ана Ана закачва ремаркето на своята триколка и повежда плюшките на излет до морето. ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Кой не познава Пипи Дългото чорапче! Тази книга е очарователен и богато илюстриран разказ за Пипи - най-силното момиче на света. Пипи живее съвсем сама във Вила Вилекула със своя кон и с маймунка на име Господин Нилсон. За голямо учудване на нейните приятелчета и съседи - Томи и Аника, тя спи с крака върху възглавницата и с глава, пъхната под завивката, меси тесто за курабийки на пода, изпълнява собствен номер в цирка, разправя се без чужда помощ с двама опасни бандити и празнува по необикновен начин рождения си ден. Илюстрации: Ингрид Ванг Нюман. ... |
|
Художник: Ромина Беневенти. ... Кучето Лупо и енотът Тумба твърдо вярват, че приятните моменти могат да се разтягат. С усмивка. Че нали и устата ви е къса, но усмивката я разтяга! Двамата опашати приятели трескаво и по свой начин откриват света: обясняват си защо леопардите са на петна, за какво служат картините, какво е у дома, защо морето е толкова красиво. Предупреждаваме ви! Отговорите не са от енциклопедиите. ... |
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
Илюстрации: Мила Лозанова. ... Тя не е фея като фея! Има много феи, които не са типичните момичешки феи. Има много феи, които са наистина досадни. Има много феи, които не правят нищо както трябва. Не, всъщност не са много. Тя е само една - казва се Ванилия. И от нея наистина може да те заболи главата, но по-често те боли коремът - от смях! Ванилия се мисли за много неща (които не е), но със сигурност е най-забавната фея! Внимание - може да причини неистов смях при деца с чувство за хумор! Книгата е част от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". ... |
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. "В една пясъчна хралупа под една жива зелена ограда живееше малка дървесна мишка, която се казваше Томасина. Домът ѝ беше просто чудесен! Дълги пясъчни коридори водеха до нейните складове за ядки и семена. Томасина имаше вестибюл, стая за гости, кухня, трапезария, килер и склад. Имаше и уютна спалня с легло, направено от картонена кутия." Из книгата ... |
|
Таванското помещение беше пълно с деца, животни, книги и всякакви най-необичайни неща. Декоративен заек се шмугна между краката на един родител, а две морски свинчета се завихриха в танц около обувките на друг. Касапинът завари сина си изтегнат под плажен чадър, екипиран в банския си костюм, напълно завладян от една книга. Всички деца четяха. Когато ексцентричната госпожица Шарлот пристига в градчето Сан Анатол, за да поеме грижата за миниатюрната му библиотека, местните откриват, че тя има различен подход към... всичко. В дълга синя рокля и с огромна шапка на главата, тя извежда книгите си на разходка и показва на ... |
|
За какво ни служи коляното? Какво прави сърцето? Вярно ли е, че кръвта постоянно се движи из тялото ни? Защо кихаме? Докога расте човек? Повдигнете капачетата по страниците и ще откриете отговорите на тези и още много други въпроси. Енциклопедията включва над 100 подвижни двойни капачета, с помощта на които детето ще се забавлява и ще опознава частите на човешкото тяло. Книжката е част от поредицата Откриватели на издателство Фют. ... |
|
Мрачни времена настъпват в "Хогуортс". След атаката на дименторите над братовчед му Дъдли, Хари знае, че Волдемор няма да се спре пред нищо, за да го открие. Мнозина отричат завръщането на Черния лорд, но момчето далеч не е само в своята мисия - таен орден набира съмишленици, които да се опълчат на тъмните сили. Хари ще трябва да позволи на професор Снейп да го обучи да се отбранява от злокобните умствени атаки на Волдемор - а те стават все по-силни всеки ден. Времето му изтича... "Ти споделяш мислите и чувствата на Черния лорд. Според директора не е препоръчително това да продължава и занапред. Той ... |
|
"Сбогувайте се с къщите, които сте построили със собствените си ръце, притиснете буза до дървото, на чийто клон сте окачили люлка, запечатайте в спомените си мъгливите, притихнали августовски вечери, малките часове на нощта, ушити от кадифе и дантела, над полята ви, всичко онова, което сте напълнили, сега ще се изпразни. Градът ви очаква, гори от нетърпение с отворени обятия, запалил е светлините си и е стоплил най-важните си улици, ще ви даде всичко..."Това пише Кари Хотакайнен в началото на своята История - силен, натоварен със смисъл роман, който формално би могъл да се нарече дистопичен, ако не носеше ... |