Авторът си е поставил за цел да даде необходимата информация по една особено актуална проблематика в периода на прехода към демокрация - избирателните системи. В шест глави са развити в логическа последователност и взаимна връзка основните теоретични, нормативни и практически проблеми на изборите. Внимание е отделено от някои съществени теоретични проблеми като въведение към законодателната уредба на избирателните системи. Това изложение няма претенции за изчерпателно теоретично изследване на сложните проблеми на същността и социалната роля на избирателните системи. Относително по-пълно са анализирани основните ... |
|
Нова редакция на проф. д-р Методи Марков по новия семеен кодекс от 2009 година. ... "Произходът е биологична връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото. Той е връзката на детето с родителите му, създадена от факта на раждането от майката и факта на зачеването от бащата. Разгледана от позицията на родителите, тази биологична връзка се нарича майчинство или бащинство. Разгледана от позицията на детето, тази връзка се нарича произход. Майчинството и бащинството, от една страна, и произходът, от друга страна, са корелативни понятия. Те изразяват едно и също отношение, наблюдавано от различни ... |
|
Нова редакция на проф. д-р Методи Марков по новия семеен кодекс от 2009 г. ... "Първото издание на този учебник, по което съм изучавал семейното право като студент, остави у мен впечатлението, че са малко авторите, които са способни да обясняват правните явления увлекателно и просто, а същевременно с точен и прецизен език. По тази причина с чувство на отговорност и притеснение приех задачата да редактирам това произведение, което за мен е недостижим образец на преподавателското творчество. По тази причина съм се старал да запазя стила на автора, а редакторската намеса да остане възможно по-незабележима. Влизането в ... |
|
"Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това "не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на ... |