Градинката на ненужните хора

"...Донякъде, перачките имали право. В замъка, наистина, идвал екстравагантен гост. Когато всичко утихне. Прислугата заспи. Само воят на изгладнелите вълци отеква в главата, на гладната за страст, краловна. Мракът в тези часове на нощта е най-тежък. Тя изпращала карета да доведе съществото в замъка. Когато чуела очакваното потракване по каменните стълби, излизала да го посрещне. На крака.

Разправяха, че я любел като никой друг. А под балдахина ѝ се бяха старали много. Да ѝ угодят. И да спечелят титлата на фаворити. Но с тях - тя се „бавеше". Забавляваше. А с урода, изгаряше върху огнените езици на ада. Защото, той я отвеждаше точно там. Където искаше краловната. В геената на порока. И тя се предаваше в ръцете на дявола. Изпълняваше всичките му заповеди. Загадъчното същество, разбира се, не беше шимпанзе, както им се искаше на перачките. И, съвсем, нямаше опашка..."
Из книгата

Моника Костова е работила в Националния Исторически музей, Столично социологическо дружество към Института по социология, Съюз на преводачите в България, преподавател по социализиран руски език в Художествена академия, вестник Всичко за всеки. Дългогодишен сътрудник на списание Кино, вестник Континент, Отечествен вестник, вестник Глашатай и има много други публикации и авторизирани преводи в различни вестници и списания.