"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
От автора на "Крадецът на книги" Тайнствено приключение, изпълнено със смях, юмруци, загадки и обич. ... Запознайте се с Ед Кенеди - деветнайсетгодишно момче, без големи планове за бъдещето. Той е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир. Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо! И точно тогава Ед става пратеникът. Въвлечен в съдбите на непознати хора, той се скита из града, помага и наранява (когато е нужно), ... |
|
|
Патрик Суейзи едва ли има нужда от подробно представяне - номиниран трикратно за "Златен глобус", с главни роли в два от най-любимите филми на всички времена: "Мръсни танци" и "Призрак" (познат в България и като "Дух"). Участва в още ред хитови заглавия, след като жертва балетната си кариера заради киното. През февруари 2008 г. Патрик съобщи, че е болен от рак на панкреаса в последен стадий. Боец по природа, той не позволи на злощастието да го свали на колене. Борбата му с рака бе важна както за многобройните му почитатели, така и за страдащите от болестта по целия свят. В мемоарите ... |
|
|
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка. ... Бедност. Пропадащи бракове. Старост. Изгубени надежди. Банкрут. Несигурно бъдеще. Жителите на Ориндж Бийч, Алабама, се сблъскват с всички тези проблеми, захвърлени в самота и безсилие да променят живота си. Но за един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, няма безизходна ситуация. Тайнственият Джоунс обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост и безсмъртна надежда. "Прочел тази вълнуваща книга, имаш чувството, че и ти си срещал или всеки момент ще срещнеш този правещ ... |
|
|
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Луксозното издание на прочутия роман на Достоевски е една жестока метафора на паденията и възходите на човешкия дух. Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
