Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги.
Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

Това е разказ за:

• едно момиче;
• известен брой думи;
• един акордеонист;
• няколко фанатични германци;
• един еврейски юмручен боец;
• и много кражби.

Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти.

"Аз съм писател и човек, който прави грешки. Написах "Крадецът на книги", но все още не съм сигурен как стана това." С тези думи описва себе си австралийският автор Маркъс Зюсак. Роден е на 23 юни 1975 г. в Сидни. Учи в гимназия "Енгадин" и за кратко преподава английски език там, след като завършва университет. Има две сестри и един брат. Днес живее в Сидни с жена си и двете си деца, както и кучетата си, към които е силно привързан.

Маркъс Зюсак не е обикновен писател. Той е човек, който има много истории за разказване. Любовта му към писането се появява когато е на 16-годишна възраст. В следващите 7 години той упорито продължава да се занимава с тази творческа дейност, а през 1999 г. на пазара излиза първият му роман "Аутсайдерът". Следват "Да се биеш с Рубен Улф" и "Когато кучетата плачат", издадени между 1999 и 2001 г. Историите на тези три книги са свързани в една поредица - "Братята Улф", която набира международна популярност и печели много награди.

Сред самостоятелните му романи пръв на книжния пазар се появява "Аз съм пратеникът". В нея се разказва вълнуващата история на Ед Кенеди - едно деветнайсетгодишно момче, което няма големи планове за бъдещето, а освен това е окаян картоиграч, безпомощен в секса, невротично влюбен в най-добрата си приятелка Одри и предан на старото си куче Портиер, с което споделя кафето си. Животът му върви вяло и безметежно, докато един ден случайно спира банков обир. Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо и без да иска се превръща в Пратеникът.
На въпроса как е стигнал до идеята за написването на "Аз съм пратеникът", Маркъс Зюсак отговаря как един ден, докато седял в един парк и се наслаждавал на риба и картофки, видял как пред една банка зоната за паркиране позволявала престой едва 15 минути. Помислил си "Петнадесет минути, това въобще не е много - всеки път като ходя до банката отнема много повече време." А след това помислил "Какво ли би станало, ако през тези 15 минути в банката нахлуят крадци с намерението да я оберат? Как ще излезеш, за да преместиш колата си и да избегнеш глоба?" Така в съзнанието му изплува една сцена, която по-късно включва в книгата, а тя довела до измислянето и написването на остатъка от книгата.

Книгата, по която Маркъс Зюсак работи дълго време се нарича "Bridge of Clay" и е може би сред най-дългоочакваните книги, тъй като датата на издаване се отлага от 2012 г., а в крайна сметка излиза на 9 октомври 2018 г. на английски език. Авторът споделя в социалните медии, че в книгата "става дума за момче, което гради мост и иска този мост да е перфектен. С изграждането му той иска да постигне величие, но въпросът е дали мостът ще оцелее, когато нивото на водата се покачи. Идеята с глината е, че от нея може да се направи нещо, а в същото време, но за да бъде то стабилно, е необходимо да бъде "заздравено" с огън". Книгата излезе на български език през 2019 г. със заглавието "Мостът на Клей".