"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
Поемата на Любомир Левчев е конструирана в девет части, които ни поразяват с изобилието на многопластови внушения - митология, история, многобройни философски препратки, алюзии, скрити цитати от световни поети и мислители. Книгата е илюстрирана от Николай Майсторов. ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В "Стиховидения" поетът е представен с избрани стихотворения, поемите "Интелигентска поема" и "Големият лов", редове от биографията и статии от П. Анчев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова, за което ѝ ... |
|
|
В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
