В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
Малко преди да се пенсионира и да отлети за Аман, комисар Матей е изправен пред най-важния случай в кариерата си. В гората край Мегендорф е намерен трупът на момиченце. Гритли Мозер е заклана с бръснач. Комисатяр дава пред отчаяните родителите най-трудната клетва в живота си - да залови убиеца. Всички са убедени, че престъпникът е амбулантен търговец и настояват за наказанието му. Единствен Матей се усъмнява в привидните улики. В училището на жертвата той попада на нейна рисунка, която му подсказва, че убиецът е друг - великан, който й подарявал таралежи. В същото време основният заподозрян се самоубива в килията и всички ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Мемоарна проза. ... 47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман. Вълчи паспорт е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
|
"Ангел, облечен във фрак е роман, който се чете с интерес и любопитство. Композиционната му структура проследява измеренията на съдбата на главния герой на книгата: композитора Пол Гякова. Той има талант и ураганен характер, но и притежава спокойна и неподправена душа, като дете. Хора като него крепят и поддържат стълбовете на живота, но сами могат да бъдат наказани, трагично охулени в капана на самия живот. Героят от романа (всъщност именитият композитор Пренг Якова) е можел само да живее на висотата на небесното вдъхновение, което талантът му, магията на музиката, щедро е изливал в него. Но с дух и характер на ... |
