Вълчи паспорт

Мемоарна проза. 47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман.

Вълчи паспорт е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е критикувал, но и тайно го е защитавал. Мемоарната проза на Евтушенко е особена - да спрете да я четете е почти толкова трудно, колкото и да оставите пушенето.

Преводът на стиховете в книгата са на Андрей Андреев, Ася Григорова, Екатерина Йосифова, Иван Милчев, Надя Попова.

"Разделям се с двайсети век като със себе си. За някои хора казват развълнувано и с възторг: "О, той е човек на деветнайсетия век..." За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв несъвместим поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия - не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската - еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна. Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно. Ние и двамата - и двайсети век, и аз - не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева - "ние срастнати сме"."
Евгений Евтушенко

"Евтушенко - това е цяла епоха."
Булат Окуджава

Евгений Евтушенко се ражда на 18 юли 1933 г. на станция Зима, Красноярска област. Баща му е геолог, майка му - музикантка. Евтушенко пише и издава стихове от 16-годишен. Завършва Московския литературен институт М. Горки. След като публикува във френския вестник Експрес своята Автобиография през 1963 г. е подложен на сериозна критика. Стиховете на Евтушенко излизат в опозиционно настроените по съветско време издания като Юность, Новый Мир, Знамя. Изказва се открито в подкрепа на руски дисиденти като Бродски, Солженицин, Данелия. Въпреки това опонентите му изтъкват, че е намирал общ език с всяка власт. Йосиф Бродски го обвинява в двуличие и през 1978 дори се оттегля от Американската академия на изкуствата в знак на протест срещу избирането на Евтушенко за почетен неин член.

Освен десетки поетични книги, Евгений Евтушенко издава романи, критика и есеистика. От 1991 г. живее в САЩ и преподава в университета в щата Оклахома. Бил е женен четири пъти, първият му брак е с поетесата Бела Ахмадулина. Има петима синове. Владее испански, френски, английски и италиански.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com