"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
Изданието излиза в луксозната поредица Божествен дух на издателство Захарий Стоянов с превод от немски език на Любомир Илиев или Валери Петров. ... |
|
Детска литература за възрастни! Защо не? Второ издание. ... Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо "нещастие" произлиза от "неща" и какво се крие в сънните албуми. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много несериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат. Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина ... |
|
Книгата е в джобен формат с размери 10 x 11 cm. ... Сентенциите в книгата на Елисавета Логинова са блестящо опровержение на склонността на човека да усложнява нещата - процес, произтичащ от всекидневния стрес, от нашите нерядко объркани мисли и представи за себе си и света, в който живеем. Кристално ясният поглед на авторката към всичко, което ни заобикаля, е проектиран в спонтанни, лесни за възприемане и в същото време пределно точни и наситени с емоция, отекващи като миниатюрни притчи, мъдри фрази и афоризми. Думите ѝ звучат като музика и стих, достигат неусетно, но и настойчиво до читателя като автентична ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |