"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката "Зъби" е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците на днешния ден и несъмнено ще намери отклик в своето и не само своето поколение. Миглена Николчина Мирослав Христов е роден през 1982 г. в София, завършил е философия и магистратура по културология в СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка "Череша с гравитация", която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата "Всичкоядеца", чиято ... |
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
Бестселър № 1. Някога Пол Шелдън пишеше, за да живее. Сега - за да оцелее! ... След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга - за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса - ама наистина много... Най-популярният автор на книги на ужаса за всички времена най-добре ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мирознание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. В този том, драги читателю, ти предстои среща с безсмъртния Пушкинов роман в стихове "Евгений Онегин". Откакто през 1894 г. Иван Вазов превежда няколко строфи от втора глава, романът има ... |
|
Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за свети Симеон Стълпник. Той издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. И той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човекът сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник ... |