Западна Европа през X - XI век. ... Обществото на средновековна Европа е християнски и съвсем естествено се приема, че властта се делегира от Бога и владетелят е Негов наместник на земята. В същото време, колкото и да са условни, не могат да бъдат отхвърлени и старите традиции на изборност от "народа". Затова владетелят трябва непрекъснато да отстоява правото си на власт и той прави това чрез своята идеология, като се опира на религията, на историческата традиция, на демонстрациите на превъзходство и най-вече на легитимността си и на правото да прилага своите закони. Красимира Гагова преподава история на ... |
|
|
ИДИЛ е световна заплаха, но тя не е еднакво опасна за различните държави. Отдалечеността от Близкия изток е сред основните фактори, която определят степента на заплахата. Ето защо освен задължителната координация на действията със съюзниците и партньорите, всяка национална държава трябва да има свой поглед върху произхода на ИДИЛ и нейната структура, да проникне в логиката на действието на организацията, да е наясно със случващото се със и във нея, да подреди известните емпирични данни, да приложи свои модели на анализ и синтез. Само по този начин определена държава може да е в състояние да формира гъвкав подход за ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Новото допълнено и преработено издание на книгата на проф. Красимира Гагова включва част от лекционния ѝ курс по средновековна европейска история. То е ориентирано предимно към периода на Същинското средновековие в Западна Европа, когато се утвърждават и развиват феодалните отношения, укрепват кралската и императорската власт и се поставя началото на държавните институции, получили по-сетнешно развитие в Новото време. Разгледана е съществената роля на Църквата в средновековното общество, както и споровете между светската и духовната власт за правото на последна съдебна ... |
|
|
В монографията за пръв път е представена цялостно политиката за превръщане на България от аграрна в индустриална и урбанизирана страна с всички произтичащи от това социални последици в условията на Студената война от втората половина на ХХ век. Това е времето на управление на комунистическата партия, когато България е част от съветския лагер във войната. Тези вътрешно- и външнополитически фактори определят особеностите на политиката за модернизация, разглеждана като политика за индустриализация, за модернизиране на селското стопанство и подготовка на научно-техническата интелигенция. Проследена е връзката между фазите на ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Клетката е основна единица на живота. Всеки жив организъм се състои от клетки или самият той е една единствена клетка. Следователно, само ако разбираме структурата и функцията на клетките, бихме могли да направим една по-пълна оценка на потенциала на живите организми, независимо дали те са животни, растения или микроорганизми. Ние се намираме някъде в средата на революцията в биологическите науки, която направи поразителни открития и промени разбирането ни как са организирани клетките и как те изпълняват сложните, осигуряващи живота функции. От особена важност е изясняването на ... |
|
|
Съставител: Искра Баева. ... Основните тематични кръгове на студиите и статиите в предлагания сборник представят успешните и неуспешните интеграционни процеси в двете части на разделена Европа - Общия пазар на Запад и Съвета за икономическа взаимопомощ на Изток. Едновременно с тези основни теми събраните в сборника материали анализират по-широките проблеми, пред които е изправена Европа, а и светът, през десетилетието, което слага край на Студената война и открива нова епоха в развитието на човечеството. ... |
|
|
С указ през 1951 г. връх Св.Никола е преименуван на Столетов връх, а през 1977 г. същият получава името връх Шипка. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Единият - старият Св. Никола - е с височина 1326 m, а другият, отстоящ на около 1000 m на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 m. Тогава никой не предвижда затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата исторически върха. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира ... |
