Одисеята на един наивник по следите на красавицата без несъвършенства. Превод: Вера Киркова-Жекова. ... "Нищо не е по-непредсказуемо от миналото..." Из книгата Само година след премиерата на романа "Серпентина" в Португалия, в навечерието на осемдесетата годишнина на неговия именит автор, на българските читатели се предлага възможността да изживеят приятни мигове в една изпълнена с предизвикателства изненадваща авантюра, криминална загадка с непредсказуеми обрати, обрисувана със заразителен хумор дори и в най-житейските и философски натоварени ситуации. Мистерии, хумор и любов в търсене на ... |
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
Според класация на норвежкия вестник Dagbladet "Бяло като сняг" е обявена за третия най-добър криминален роман на всички времена. ... Вилхелм Тюгесен се събужда с тежък махмурлук в апартамента си в центъра на Осло и установява, че не е лесно да си спомни какво се е случило предишната вечер. Той току-що е излязъл от затвора и работи като копирайтър в рекламна агенция. В банята открива трупа на наркотрафикант със забито в окото токче на дамска обувка. Сега задачата на Тюгесен е да свали от себе си подозренията за убийство и това може да стане само чрез намирането на истинския извършител. "Бяло като сняг" ... |
|
Историята на една река. ... Река Инд извира в Тибет, тече на запад през Индия и на юг през Пакистан. От хилядолетия реката е почитана като божество, от столетия е използвана като средство за имперска експанзия. "Империите на Инд" повежда читателя срещу течението и назад във времето, за да преброди повече от три хиляди километра земи и над пет хиляди години история. Алис Албиния е родена през 1976 г. в Лондон. Следва английска литература в Кеймбридж и история на Южна Азия в Института по ориенталистика и африкански изследвания. Две години работи в Делхи като журналист и редактор. Дебютната ѝ книга " ... |
|
Съставител: Яцек Копчински. ... Съвременната полска драма затваря героя в капана на историята, съдбата или безплодното живуркане като телевизионен зрител, но не го оставя без изход. Понякога този изход води през врата с надпис "достойнство", друг път - "сънища", "спомени" или "вяра". Най-често тя е под знака на играта, на "забавата". Тези "пърформанси" в дома или "в нашето дворче" възстановяват у героите на новите пиеси усещането за крехко щастие и макар и за миг - чувството за общност, което е красиво, а за читателите - заразително. ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
Политиците са наясно със силата на символите: Ангела Меркел е поставила на бюрото си картина, представяща една от най-бляскавите владетелки в историята - императрица Екатерина Велика, родена като германска принцеса в Щетин и господствала в Русия през периода на Просвещението. Приятелката, с която френският философ Волтер си кореспондирал, била решителна реформаторка... Ангела Меркел е необикновена жена. Никой във федералната германска политика не е израснал от "политическото нищо" толкова бързо и толкова високо. Само година след нейния първи истински политически ангажимент, по време на промяната, тя вече е ... |
|
"Ние работим на тъмно. За обществото сме "мъжете без лице". Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас няма нужда никой повече да бъде викан за помощ. Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда обществото. Няма значение дали са убийци, или вземат заложници, дали са терористи, или са психичноболни екстремисти и насилници - всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас." Петер Шулц ... |
|
Йомер вижда край Босфора Маджиде и светкавица просича цялото му съзнание: откъде познава това пораснало вече момиче? Маджиде избягва от къщи и - изгаряйки всички мостове зад гърба си и пренебрегвайки моралните норми на времето - се пренася в квартирата на младия мъж. Известно време двамата живеят уединени в своя собствен блажен свят. Но в душата на Йомер се надигат дяволите: съмнения, несигурност, съблазни. Объркани интелектуалци от истанбулските кафенета го повличат по опасни пътища. Ще издържи ли любовта на младата жена на дългите нощи, прекарани в чакане... Сабахаттин Али е едно от най-големите имена в турската ... |