Считан за гениално надарен ексцентрик, чиито произведения се гушели в периферията на английската литература и изкуство през XVIII и XIX в., днес Уилям Блейк е признат за един от най-големите поети на английската и световната литература. Този сборник разкрива лиричната и едновременно мистична представа за света на Блейк, с неговия съвършен художествен изказ, направили го любимец на критика и читатели по целия свят."Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен или заместен от бъдещи последователи." Уилям Росети "В който и век да беше живял Блейк, той винаги ... |
|
"Диалог с мрака" е роман, който би могъл с лекота да попадне в центъра на различни жанрови класификации. Той има елементите на фентъзи история, преплетена с нишките на езотериката и романтичната литература, отвъд които читателят открива една философска трактовка на категории като „добро” и „зло”, „справедливо” и „несправедливо”, „заслужено” и „предопределено”. Светът на романа изгражда множество картини на живота, сред които всеки би могъл да намери себе си - в строгите принципи на Алекс, в тихата любов на Мими, в буйната младост на Дарина. Една история за света, какъвто е - нито добър, нито лош, но винаги ... |
|
Книгата съдържа двете произведения на Шарл Бодлер - "Поема за хашиша" и "Опиоманът". ... "Певец на луди страсти, на виното и опиума, аз жадувам само за непознат ликьор на земята, и който самата небесна фармацевтика не би могла да ми предложи; един ликьор, който не противоречи нито на виталността, нито на смъртта, нито на възбудата, нито на небитието. Нищо да не знам, нищо да не научавам, нищо да не искам; да спя и пак да спя, това е днес единственото ми желание. Чудовищно и отвратително, но искрено желание." Шарл Бодлер ... |
|
"След всичко, което съм видял през живота си и след цели трийсет години на бойното поле на училището, съм стигнал до заключение, че на света геният се среща по-рядко от посредствеността. Ние просто потискаме гения, защото още не сме намерили начин да управляваме население, състоящо се от образовани хора. Мисля, че този проблем има едно съвсем елегантно и просто решение. Нека се управляват само. Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е ... |
|
Там, където можем да срещнем Бог... Шестгодишната дъщеря на Макензи Алън е отвлечена по време на семейна ваканция. Всички улики сочат, че вероятно е била жестоко убита в запустяла колиба високо в планината. Четири години по-късно съкрушеният ѝ баща получава странна бележка, която, по всичко изглежда, е от... Бог. Той го кани на среща в същата колиба, където е открита окървавената рокля на дъщеричката му. Макензи, който като дете е бил малтретиран от собствения си баща - уважаван член на църковната общност, не е особено религиозен, а след сполетялата го трагедия има лични сметки за уреждане с Бог. Ето защо приема ... |
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич. Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя... Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон. Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите..."Войната ... |