"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
|
Продължението на романа "Вчера" ... Всеки има своето "вчера". Там е първата любов, първото разочарование, първото приятелство и първото предателство. Първата среща със смъртта и първите стъпки по загадъчния, пълен с неизвестности път, който по-късно ще наречем "свой живот". После идва зрелостта. Праймтаймът на нашите дни. Най-силните ни години, отредени от безмилостно изтичащото време за осъществяване на мечтите, за реализация на намеренията, за себедоказване и реална защита на принципите ни, на разбиранията ни за смисъла на човешкото присъствие, за морал, чест, достойнство, лична и ... |
|
В новата си книга Елена Алексиева примамва читателя в един опасен свят, в който зловещото и забавното вървят ръка за ръка. Посоката е неизвестна, а познатото сякаш на всяка крачка залага капани. Сред историите, които „Синдикатът” разказва, са тази за пенсионирания британски полковник, напуснал родината си, за да заживее като жена; на група маскирани като животни деца, които си играят на отвличания с неясна идеологическа цел; на мъртъв герой от компютърна игра, пътуващ към отвъдното; на млада жена, която, в опит да си върне любовта на съпруга си, решава да се снима в порнофилм; на трудовата колония на Кранак, където ... |
|
„Иван заминава за Англия, за да се загуби. Джак напуска Англия, за да се намери. Носталгия, падения, кръстопътища... Разбити мечти и неочаквани обрати. Едни подхвърлени 30 паунда. Два живота преобърнати с главата надолу. И всичко това, когато пътят напред свършва, а назад не можеш да се върнеш. Когато не вярваш в съдбата, но тя напук продължава да вярва в теб!“ Д-р Стенли Гьошев, Екситърски Университет "Емиграционният поток от млади българи повлича и студента Иван. Озовавайки се в чуждата страна, той се оказва под голям стрес и, подобно на много емигранти, заживява труден и самотен живот. Случайна среща става повод ... |
|
Жил е парижки журналист, лековат и безотговорен, човек на живота и любител на удоволствията. Най-неочаквано обаче изпада в криза и стига до депресия, която все повече се задълбочава. В опит да си възвърне вътрешния покой той заминава за родния си провинциален град, където среща Натали - красива, умна, интересна, съпруга на местен големец. И помежду им искрата пламва. Франсоаз Саган (1935-2004) е една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба “Добър ден, тъга“, която мигновено взривява книжния пазар и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ... |
|
"Впечатляващ дебют. Рядко едно перо, което за първи път се появява пред публика, може толкова категорично да плени с драматургичен талант, тънко нюансиран с поетичен поглед към света. Силвия Димитрова е убедителен, завършен, провокативен автор. Този сборник ще допише останалото." Силвия Томова "Конструкциите на тези разкази - така въздушни, витражни, чупливи - носят тежките плътни послания на едно отломъчно битие - битието на човека на 21 век. Тревожна, красива, енигматична проза." Недялко Славов ... |
|
"Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба. Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: "Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Повечето истории в "Непрекъсната линия" са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: "Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала". В последната част, "Изкуството да живееш", Женя вече е зряла, енергична и амбициозна ... |
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |
|
Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство, свързано с изкуството (баща му е известен художник, дядо му - писател). Завършва философия в Автономния университет на Мадрид. Литературният му дебют е през 1995 г. със сборника разкази "Разбери ме". През 1999 г. е признат за един от най-обещаващите автори на Испания, когато събира овациите на критиката и печели с "Париж" награда "Хералде" за роман, а със сборника разкази "Нищо не се случва самò" - награда "Фурест и Рока". Световният му триумф идва с романа "Време за живот", спечелил ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |