"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пр., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени - те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди ... |
|
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Бърни Мун живее с усещането, че е невидима за света. Посветила себе си на другите, но съпругът ѝ почти не я забелязва, а синът, когото обожава, не общува с нея, а с майка ѝ. Няма и приятели. Скоро ще навърши 50 и отгоре на всичко навлиза в тежка менопауза. Но когато в парка близо до дома ѝ е намерено тялото на млада жена, убийството разпалва спомени от детството ѝ за талант, който е бил погребан твърде отдавна. Бърни се е заклела, че никога повече няма да го използва заради инцидента с господин Д. И добре знае, че този талант може да унищожи всички около нея. Има обаче някои сметки за разчистване, ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Легендарният шпионин Габриел Алон се оттегля от поста си начело на израелското разузнаване и се установява във Венеция заедно със семейството си. Прекарва дните си в обикаляне на уличките и каналите, опитвайки се да забрави за призраците от миналото и да започне на чисто. Негов стар познайник и търговец на произведения на изкуството обаче го моли да разследва мистериозните обстоятелства около откриването и продажбата за значителна сума на Портрет на непозната дама от фламандския художник Антонис ван Дайк. Габриел заминава за Париж, където се оказва въвлечен в смъртоносна игра със залози за милиарди. Алон, който е ... |
|
|
Най-добрият начин да контролираш някого, е да посееш идея в ума му и да го накараш да повярва, че е негова. През изминалата година Изабел Дрейк неуморно търси сина си. Готова е на всичко, за да получи дори и малко информация. В отчаянието си решава да участва в популярен подкаст, чрез който да продължи да напомня на хората, че все още търси, че не се е отказала. Мейсън изчезва от дома им през нощта, докато двамата със съпруга ѝ спят в съседната стая. Без взлом, без звук, без следа. Полицията бързо се отказва, съпругът ѝ поставя ново начало в живота си и изглежда, че Изабел е единствената, която не може да ... |
|
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
|
Домът е там, където е сърцето... Престън и Кони Уитиър са изградили щастлив живот заедно, с шест деца, отгледани в красива старинна къща в Манхатън. Всяка година те поддържат традицията си и заминават на романтичен зимен меден месец. Но след ужасна трагедия в планината децата на семейство Уитиър за първи път се събират в общия дом без родителите си. Най-възрастният, Лайл, е нещастен в брака си и трябва да реши дали разводът ще е най-доброто за него и децата му. Сериозната работа на Глория на Уолстрийт я е оставила сама на трийсет и девет години. Близнаците, Каролайн и Чарли, са се изнесли отдавна от дома, за да се ... |
|
|
След като прекарва четири години предимно в Америка, където начинът на живот е много по-близо до този в родината му, британецът Питър Мейл се завръща със съпругата си в любимия Прованс. Носталгията по мястото, на което е бил щастлив го тегли обратно към многообразието от гледки, звуци, миризми и усещания. Но също така отново го сблъсква с неповторимия провансалски манталитет, който носят хората от този възхитителен регион на Южна Франция. С характерното си остроумие и финес, познати ни от Една година в Прованс, Мейл ни разказва забавни случки, с които обрисува живописното ежедневие на провинциалния живот. Като използва ... |
|
|
Понякога една жена трябва да загуби всичко, за да разбере какво ѝ е необходимо... Моли Чембърлейн, дъщеря на разведени родители, мечтае само за собствен дом. За деца, за които да се грижи с обич. И за любящ съпруг, който ще бъде до нея и в щастливи, и в тежки времена. Затова търси в брака сигурност, която погрешно смята за любов. Готова е на всякакви жертви, докато съпругът ѝ Робърт следва в юридическия факултет. И ето че най-сетне мечтата ѝ се сбъдва. Двамата притежават къща в престижен квартал, скъпа кола, Моли очаква първото им дете. Бъдещето изглежда безоблачно... Само че Робърт има други планове, в ... |
|
|
Тя е съпругата, която не бе желал, и единствената слабост, която не бе предвидил. Мрачен. Безмилостен. Арогантен. Данте Русо е свикнал да контролира всичко - в живота и в бизнеса. В плановете му никога не е влизало да се задоми, докато заплаха за живота на брат му не го принуждава да се сгоди за жена, която дори не познава. Бижутерийна наследница и дъщеря на врага му, тя е красиво и примамливо изкушение. Елегантна. Амбициозна. Добре възпитана. Вивиан Лау е перфектната дъщеря и начин семейството ѝ да достигне върха на социалната стълбица. А какъв по-добър начин за това от сродяване с аристократичното семейство Русо? ... |
