Семейство Уитиър

Семейство Уитиър Даниел Стийл Времетраене: 1:12 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Домът е там, където е сърцето...

Престън и Кони Уитиър са изградили щастлив живот заедно, с шест деца, отгледани в красива старинна къща в Манхатън. Всяка година те поддържат традицията си и заминават на романтичен зимен меден месец. Но след ужасна трагедия в планината децата на семейство Уитиър за първи път се събират в общия дом без родителите си.

Най-възрастният, Лайл, е нещастен в брака си и трябва да реши дали разводът ще е най-доброто за него и децата му. Сериозната работа на Глория на Уолстрийт я е оставила сама на трийсет и девет години. Близнаците, Каролайн и Чарли, са се изнесли отдавна от дома, за да се отдадат на модата, но бизнесът им среща сериозни спънки. Бенджи, най-малкият брат, страда от лека форма аутизъм и след смъртта на родителите си се нуждае от помощта на братята и сестрите си. А най-младата от всички, Анабел, напуска колежа и поведението ѝ започва да безпокои останалите.

По-големите в семейството са принудени да оставят настрани личните си проблеми и мъката си, за да сплотят семейството и да се подкрепят един друг. Продажбата на къщата, заедно със спомените, които живеят в нея, им се струва като поредната смазваща загуба. Възможно ли е да има друг начин, колкото и странен да изглежда?

В този затрогващ роман на Даниел Стийл порасналите братя и сестри в семейство Уитиър намират път обратно към дома си и един към друг след загубата на родителите си. Вдъхновяваща история за неразрушимите връзки в едно незабравимо семейство!

Всяка година, три седмици след Коледа, Престън и Констанс Уитиър напускаха дома си в Ню Йорк и отиваха на почивка. Когато децата бяха по-малки, любимата им домашна помощница от Германия, Фрида, и някоя от безбройните бавачки се грижеха за шестте им деца. Те се прибираха пълни с енергия и освежени след романтичните две-три седмици извън дома. И двамата обичаха да карат ски, а любимото им място за ваканция бяха Алпите. Предпочитаха Куршевел, Вал д’Изер и Межев във Франция, Цермат и Сейнт Мориц в Швейцария. Понякога отиваха на ски в Аспен или Вейл, Колорадо, но предпочитаха вече традиционната ваканция без деца в Европа отколкото в Щатите. Често взимаха децата, когато отиваха в Аспен за зимната си ваканция. Но пътешествията им в Европа бяха специално удоволствие за Кони и Престън. Обикновено приключваха забавлението си с уикенд в Париж или Лондон преди да се върнат в Ню Йорк към семейния живот. Когато децата пораснаха, започнаха да се шегуват с родителите си за пътешествието им, което наричаха „зимен меден месец“.

Всички прекарваха лятото на остров Шелтър, в голямата къща, но когато децата спряха да идват за летните си почивки и вилата се превърна повече в бреме, я продадоха. Кони и Престън се опитаха да опростяват живота си през последните години. Ограничиха излишните разходи и започнаха да избягват ангажименти, които изискваха прекалено много работа. През лятото наемаха вила в Мейн, Хамптън или Кейп Код, достатъчно голяма, за да побере и децата, които искаха да им гостуват за няколко дни или за уикенда. Наемането беше по-лесно от грижите по собствен имот, а главоболието да поддържаш вила беше нечий чужд проблем, а не техен. Децата никога не идваха по едно и също време, така че не се нуждаеха от огромна къща. Престън и Кони все още спазваха традицията на зимния меден месец. Беше важен за тях и го очакваха с нетърпение цяла година. След четиресет и три години брак, това все още им приличаше на меден месец. Кони вече беше на шейсет и пет и времето бе отлетяло невъзвратимо. Тя не можеше да повярва, че децата ѝ вече бяха възрастни хора. Дори най-малката, Анабел, вече беше на двайсет и една.

Най-големият им син, Лайл, беше на четиресет и две, женен, с две деца - син и дъщеря. Томи беше на десет годинки, а Девън - на седем. Съпругата му, Аманда, бе разочарование за всички тях. Преди десет години Лайл се наслаждаваше на ергенските си години и процъфтяващата си кариера в търговията с недвижими имоти, когато Аманда забременя и той се ожени за нея. Тя никога не прие семейството им, нито пък те нея. Беше своенравна и мързелива. Констанс я намираше за алчна, но Престън бе малко по-благосклонен. Аманда беше умна, жизнена, забавна и сексапилна и знаеше как да очарова Лайл. Скоро след като се ожениха Кони забеляза, че синът ѝ не изглеждаше щастлив, макар Лайл никога да не се оплакваше. Беше лоялен мъж и искаше бракът му да върви добре. Аманда не остана на работа и един ден след като се ожениха. Имаше вкус към луксозния живот, искаше все повече и повече от Лайл, а му даваше съвсем малко, поне според Кони. Но Кони обичаше внуците си и искаше да прекарва време с тях.

Анабел, сега на двайсет и една, и Бенджи, на двайсет и осем, бяха най-малките деца на семейство Уитиър и все още живееха у дома. Кони обичаше и двамата да са наоколо. Другите им деца, всички поели нагоре в кариерата си, се бяха изнесли от семейния дом още преди години. Глория, втората след Лайл, заемаше важен пост на Уол Стрийт и щедро даваше бизнес съвети на братята и сестрите си, независимо дали те ги искаха или не. Тя си купи апартамент в Ъпър Уест Сайд, беше влюбена в мястото. Посещаваше дома на родителите си често, но беше щастлива да живее сама, дори сега, на трийсет и девет години.

Близнаците, Каролайн и Чарли, си купиха общ апартамент в Сохо. Бяха на трийсет и три и работеха усърдно по модната си линия за женски тоалети, която се разрастваше все повече. Прекарваха всеки час, през който бяха будни, в работа. Бяха ремонтирали и превърнали просторен бивш склад в жилище и се чувстваха добре. Неразделни като деца, те бяха избрали да живеят и работят заедно като възрастни. И се справяха чудесно.

Лайл беше единственият от шестте деца, който бе семеен. Глория, Чарли и Каролайн бяха прекалено заети с кариерите си и на хоризонта не се забелязваше брак, нито дори сериозна романтична връзка за никого от тях в забързания им свят. Бенджи се нуждаеше от помощта на родителите си, а на двайсет и една, Анабел беше твърде млада за брак и това въобще не я вълнуваше. Но пък нямаше търпение да се изнесе в собствен апартамент и преговаряше с Кони и Престън да ѝ позволят да го направи. Да бъде независима беше единствената ѝ цел в момента. Наскоро бе напуснала колежа, от което те бяха ужасно недоволни, и се бе върнала да живее при тях. Това ѝ пречеше да ги убеди, че се нуждае от повече свобода. Засега перспективата да се премести в собствено жилище изглеждаше невъзможна. А Бенджи се радваше страхотно, че тя отново си беше вкъщи."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg