Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
|
Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976). Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и други. Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) ... |
|
|
Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес. Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им. Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа ... |
|
|
Статии, портрети, есета, филипики и интервюта."Истинската критика наблюдава, анализира, тълкува и оценява не само литературния процес в неговото историческо или актуално състояние, но също като литературата и писателите свидетелства за случващото се в обществото и изразява неговите идеи. Тя никога не се затваря в чисто литературните си задължения, а се намесва активно в живота на обществото. Тогава тя придобива своя висок авторитет и се превръща в пряк участник в социалното битие на българския свят. Истинският критик не е кабинетен човек; неговите занимания не са само с книгите и словото. Неговото служение е ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
|
Книгата на Чавдар Добрев несъмнено ще се превърне в един от най-ценните и убедителни документи за социално-политическите процеси и тенденции в България през последните няколко десетилетия. Тя потвърждава оценката на редица сериозни интелектуалци, че авторът е между най-ярките и талантливи наши творци, създал впечатляващи по своя талант и дълбочина творби в много широк жанров диапазон. Чавдар Добрев пише с научна задълбоченост, артистично вдъхновение, моралистична строгост и целеустременост при защитата на благородни социални и естетически каузи. ... |
|
|
"Солени молекули на Калоян Христов е книга за човешкото, което иска да бъде себе си, но и всяко друго нещо във вселената - предмет, животно, природа... Затова и тази поезия е поезия на условностите, на възможните измерения, на пожеланите метаморфози и очакванията, които са важни, дори когато не се осъществяват. Пълнотата и празнотата, проникнатостта на всичко във всичко, историите, които чертаят биографията не просто на човека, но и на света и на нещата в него, определят пластовете и посоките, които четенето на стихосбирката си струва да поеме." Амелия Личева "След като в своята първа стихосбирка Калоян ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: " ... |
