Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
|
Трето издание. ... "Трудът представя развитието на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език като резултат от взаимодействието на съгласните и следващите ги предни гласни. Изследването е поставено в широк филологически контекст - от православянския фонетичен строй до съвременните български диалекти, които отразяват различни етапи в развоя на палаталните съгласни. Проследяват се в диахронен аспект явленията, свързани с разширяването на мекостната корелация и предизвикали появата на нови меки съгласни в българския език - съдбата на предната ерова гласна, смесването на носовките, ятовият преглас. ... |
|
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
|
Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ... Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) - как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама... ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
