Абсурдното, анахроничното, иреалното, алогичното, парадоксалното."Да прелистим страниците на българското изкуствознание! Характеризират го фактологичните описания. Преобладава интересът към автономното изкуство, което се отличава с естетизиране на изобразената действителност. Този подход доминира дори при карикатурата, плаката, монументалните и декоративните форми. Сатирата, гротеската, абсурдът, деестетизацията, респ. не-красивото остават извън теоретичен дискурс или към тях се подхожда с естетизиращи прийоми. Изказано или не, но и сега се изповядва убеждението, че изкуството е незиблемо царство на ценности с ... |
|
Хроники. ... Това е книга за авангарда в електронната музика на ръба на две епохи, няколко прехода, един океан и една Желязна завеса. За пръв път българско издание разглежда развитието на електронната музика у нас и творчеството на композитора Симо Лазаров успоредно със съдбите на фантастичните мечтатели в жанра: Леон Теремин, Луиджи Русоло, Едгар Варез, Оливие Месиен, Пиер Шефер, Пиер Булез, Лучано Берио, Карлхайнц Щокхаузен, Робърт Муг, Джон Кейдж, Янис Ксенакис, Луиджи Ноно, Джорджо Мородер, Жан-Мишел Жар, Вангелис и Исао Томита. Книгата повежда читателя към предчувствието за една "възможна" България, чието ... |
|
Мостовете са мисли реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието. Идеи и мостове преодоляват умствените и социални ограничения, улесняват, а понякога и създават социалните транзакции. Инфраструктурата е разглезила обществото със своето постоянство и то я забравя, както забравя основните принципи, които го движат. Публиката ползва мостове и мисли на готово, а те не служат, ако се забравят. Това, че днес са в сила не е гаранция за утре. "Инспекторът не се качва на покрива на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното ... |
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |