Книгата съдържа 55 стихотворения и една кратка поема. ... "Градината на тайните" е разделена на пет цикъла - "Човекът", "Мистикът", "Поетът", "Градината на тайните" и "Надпис върху камък", и е изключително цялостна като поетически текст и композиция. Художник на изданието е самият Роман Кисьов, който е и професионален художник. На предната корица е използвана репродукция на негова живописна картина "Тайнство" (маслени бои, платно), а в книгата са включени пет авторски рисунки към всеки отделен поетически цикъл - триптих "Тайна" и диптих " ... |
|
|
"Поетическото изкуство на Анте Поповски е памет, синоним на тайното, сакралното, трайното, просветленото, божественото и откровенческото. В него читателят открива сгъстени пластове време, в което митът е продължен във вечност... Поетическото писмо на този македонски Орфей гледа далече в миналото, но и напред в бъдещето. Неговата песен става свят храм, съграден от гъсти времеви блокове с цивилизационна опитност и синтез... Поезията на Анте Поповски задълбочено осмисля човешкия път през времето. Той е поет на откровения, провидения и съновидения, рядко култивиран интелектуален дух, който рафинира и синтезира опита на ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
"Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители... Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост - нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на ... |
|
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
|
Прощъпулник на поредицата "Нова българска лира" на изд. "Ерго" през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на "сърдитите млади поети" в Русе от началото на 60-те години ни ХХ век и автор на програмния текст към изданието "Поетично вероизповедание". Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на "Дружеството на писателите в Русе", един от основателите на Регионалния ... |
|
|
"Разхождам се. Из теб. Не се учудвай, ако ти се причуе нещо. Аз съм онзи шум в сърцето ти." Петър Петров ... |
|
|
Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия... Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения." Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!" И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мисли за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на героизма, ... |
