Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично" (2015) и "Вдъх" (2017). ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Неуморно чета книгите и публикациите ви. Толкова различни чувства събуждате, че причинявате истинска вихрушка във вътрешния свят на всеки от нас... Невероятно е. Благодаря. Поезията ви създава градивните частици на друго измерение. Изгубваш се и се намираш в него. Прекрасно е. Скоро бих искала да имам и новата ви книга." Читателско мнение Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи ... |
|
|
С 33 илюстрации от Дан Пержовски. ... Книгата събира в концептуален проект "сърдитото момиче" на съвременната румънска поезия - Елена Владаряну - с един от най-известните румънски художници - Дан Пержовски. Текстовете на Елена Владаряну са изградени като плетеница от лични мисли, статии от румънската преса, улични графити, цитати от лайфстайл списания, каталози на Икеа, сайтове за здравословно хранене и театрални спектакли. Те влизат в пряк диалог с рисунките на Дан Пержовски, известен със силната си социална и гражданска позиция като артист. Поезията на Елена Владаряну е много близка до литературния пърформанс, ... |
|
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
|
Духовно израстване чрез музиката. ... "Урок по музика" е необикновен роман, разкриващ историята на начинаещ млад музикант, който не само иска музиката да е неговият живот, но и животът му да е прекрасен. А когато ученикът е готов, идва учителят. Така неочаквано пред вратата му се появява Майкъл. В равна степен музикален гений, философ и ексцентричен мъдрец, той ще поведе младия музикант на духовно пътешествие. Ще му покаже, че даровете, които музиката може да му предложи, са огледало на живота. Всяко движение, всяка фраза, всеки акорд имат свой собствен смисъл. Това, което трябва да направи, е да открие ... |
|
|
"Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка - в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има. Сериозна и същевременно запазила детското в себе си, богата на смисъл между редовете, силна на чувствителност и дълбока без усмирителна риза и маски - това е тази книга. Една Зора, която няма да залезе дълго в съзнанието на своите читатели. Една голяма като стойност метафора за сърцето, което въпреки забързания свят наоколо, знае да сграбчва малките моменти. И да им причинява щастие!" Николай Владимиров ... |
|
|
Фотографии: Александра Петрова. ... Таван Той живееше на последния етаж на някаква стара сграда. С едно протягане на ръката можеше да хване облак. Или да си опитоми изгубена птица. Събираше парчета небе. За идеята. Имаше какво ли не по джобовете му. Петър Петров ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Стихотин Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни... Петър Петров ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
