"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
Пътят е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия."Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, ... |
|
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
|
Бестселър на "Publishers Weekly". ... Един от най-добрите любовни романи, писани в последните години. Литературно явление, покорило милиони читатели и екранизирано с участието на великите Мерил Стрийп и Клинт Истуд в главните роли. Италианката Франческа вече се е примирила със сивите дни и още по-сивите нощи в дълбоката американска провинция, където е последвала мъжа си и се е отдала на децата и семейството. Робърт Кинкейд вече се е примирил със самотата, на която го обрича скитническия му живот на фотограф по чужди земи и континенти. Но съдбата им е отредила друго: да изживеят любов, каквато спохожда ... |
|
|
"The Catcher in Rye" is the ultimate novel for disaffected youth, but it's relevant to all ages. The story is told by Holden Caulfield, a seventeen-year-old dropout who has just been kicked out of his fourth school. Throughout, Holden dissects the "phony" aspects of society, and the "phonies" themselves: the headmaster whose affability depends on the wealth of the parents, his roommate who scores with girls using sickly-sweet affection. Lazy in style, full of slang and swear words, it's a novel whose interest and appeal comes from its observations rather than its plot intrigues (in ... |
|
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
|
Приключението, започнало в "Домът за чудати деца на мис Перигрин" и продължило в "Градът на гладните", достига своя вълнуващ апогей в "Библиотеката на душите". ... Шестнайсетгодишният Джейкъб открива у себе си могъща нова способност и поема на пътешествие, за да спаси своите чудати другари, затворени в строго охранявана крепост. На тази мисия го придружават Ема Блум - момиче, което може да създава огън с ръцете си, - и кучето Адисън Макхенри, чийто нос надушва отдалече други чудати деца. Те тръгват от съвременен Лондон, за да достигнат Дяволското гробище, най-окаяния бордей в цяла ... |
|
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
При публикуването ѝ през 1860 г. "Жената в бяло" незабавно пожънва небивал успех: на нейно име назовават шапки и тоалети, валсове и кадрили, парфюми и кораби. И в това няма нищо чудно - по същество, макар и смятано за произведение на английската класика, това е и един от първите криминални романи в историята на този жанр ( Конан Дойл е роден година преди излизането на "Жената в бяло" и до появата на Шерлок Холмс има още много време). Криминалната фабула, която държи читателя в напрежение от първата до последната страница, с нищо не накърнява художествените достойнства на книгата, излязла ... |
